Здравейте,
Вашият проблем е типична илюстрация на порочната практика, заложена в СУПата в противоречие на текстовете на ЗДДС.
Според мен се е получило следното:
Клиентът Ви не е внесъл през януари дължимия данък за декември, защото е имал представа, че за януари ще е на възстановяване и е разчитал, че като го декларира в кл. 60, данъчните ще прихванат задължението за декември по реда на чл. 92, ал. 1, т. 1. По този текст органът по приходите има задължението по месечно да прихваща от декларирания данък за възстановяване непогасените публични задължения.
Скрит текст :
чл. 92. (1) Данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се прихваща, приспада или възстановява, както следва:
1. при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;
Да, ама не.
И цялата работа е в това, че системата им е направена така, че да реагира само при попълване на кл. 80 (данък за ефективно възстановяване) и едновременно подадено приложение 6. За да ги попълниш трябва да приложиш чл. 92, ал. 1, т. 2, т.е да си в процедура по прихващане, приспадане и възстановяване, която обхваща 3 данъчни периода
Скрит текст :
2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода;
Там е работата, обаче, че ние приспадаме цялото ДДС без да знаем остатъка, както би било редно, защото данъчните не се чувстват задължени от текста на точка 1 да ни издават по месечно актове за прихващане. В резултат нито НАП, нито задължените лица спазват чл. 92 (1), т.1, което поставя под сериозно съмнение спазена ли е буквата на закона при масовото прилагане в практиката на чл. 92 (1), т.4.
Но, както се казва, такъв е животът.
С това се обяснява и отказа по искането по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. За данъчните, щом няма процедура и не е заявено искане по ЗДДС в кл. 80, то нямат основание за прилагане и на ДОПК.
Според мен, клиентът Ви се е движил по текста на законите, но е проявил непознаване на действащата практика и оттам са дошли напразните му опити за прилагането им.
В заключение, към момента:
1. Както е написала
create и в съответствие с изложеното до тук, не сте в процедура, която е свещената крава на супата, и не можете да заявявате нищо в кл. 80 и с приложение 6.
2. Сега вече имате основание да подадете искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, тъй като системата ще е отчела, че при приключване на процедура не сте поискали прихващане и възстановяване по реда на ЗДДС. Ще Ви направят проверка и ще Ви издадат АПВ със съответния резултат.
Успех!