Ето нещо по темата :
Чуждестранни граждани, които упражняват трудова дейност на територията на РБ, подлежат на задължително обществено осигуряване по бълг. законодателство. Задължителното осигуряване на чужденец - собственик на търговско дружество възниква от деня на започване или възобновяване на дейността до нейното прекъсване/ прекратяване.
Когато собственик на търг. дружество /ЕООД/ получава възнаграждение за управление на дружеството, подлежи на осигуряване за всички осигурит. рискове по договор за управление и контрол / чл. 4, ал.1, т.7 от КСО/.
Ако чуждестранното лице не получава възнаграждение, но упражнява труд. дейност, се осигурява като самоосигуряващо се лице върху избран осигурителен доход между минималния и максималния размер, определен със ЗБДОО.
За да отпадне задълженито за осигуряване на собственика на търг. дружество, при положение че има дейност, е необходимо:
- да има упълномощено друго лице, което от негово име да управлява дружеството / според мен тук се има предвид прокурист, вписан в търговкия регистър/
- да преустанови дейността в дружеството си и да подаде декларация за прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице.
Ако собственикът наеме лице да управлява по трудов договор или по гражд. договор, без да е вписано като прокурист в Търг. регистър, задължението му за осигуряване не отпада.
Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняването на търг. заниятие, както и да представлява търговеца и да упълномощава др. лица/ чл.22 от ТЗ/
Упълномощаването на прокуриста трябва да е с нотариално заверени подписи. Уреждането на отношенията става с договор - трудов или гражданси. Ако е трудов, то осигуряването е за всички осигурит. рискове /чл.4, ал. 1, т.1/ Ако е облигационен - договор за управление и контрол -чл.4, ал.1, т.7 от КСО, но също за всички осигурени соц. рискове.
По отношение на сдравно осигуряване: Чуждите граждани, които упражняват дейност на територията на РБ, подлежат на здравно осигуряване само ако имат разрешение за дългосрочно постоянно пребиваване или ако е предвидено друго в международен договор, по който РБ е страна. Задължението за осигуряване на тези лица възниква от датата на получаване на разрешение за постоянно пребиваване. Чуждите граждани, които пребивават краткосрочно в страната, не подлежат на сдравно осигуряване. В случай на необходимост те заплащат оказаната им медицинска помощ.