Стоки втора употреба

В нормативната уредба на данъка върху добавената стойност съществува специален ред за облагане на доставките на стоки втора употреба, (а и на произведения на изкуството, предмети за колекция и антики), когато се извършват от лица дилъри. Този ред се съдържа в глава 17 на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), по-конкретно в чл. 143-151 от закона и в чл. 88-94 от Правилника за неговото прилагане (ППЗДДС).

Всяко данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон , се приема от закона за дилър на такива стоки (§ 1, т. 23 от ДР на ЗДДС). Под “стоки втора употреба” законът (§ 1, т. 19 от ДР на ЗДДС) разбира употребявани и индивидуално определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени . Не са стоки втора употреба благородните метали и скъпоценните камъни, независимо под каква форма са, както и произведенията на изкуството, предметите за колекции и антиките.

Важно е да се подчертае, че специалните разпоредби на глава 17 ЗДДС се прилагат за извършена от дилър доставка на стоки втора употреба, когато те са му доставени на територията на страната (включително внесени) или от територията на друга държава членка от някое от следните лица:

     данъчно незадължено лице;
     друго данъчно задължено лице като предмет на освободена доставка по чл. 50 ЗДДС;
     друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по българския ЗДДС;
     друг дилър, прилагащ специал-ния ред на облагане на маржа на цената.

В тези четири случая дилърът е длъжен да прилага специалния ред на облагане на маржа на цената, но може да избере да прилага общите законови правила (вж. по-долу т. 3). Когато дилърът прилага специалния ред на закона, той задължително вписва в издаваните от него фактури и известия текста “чл. 143 от закона” . По изключение дилърите имат право да прилагат разпоредбите на глава 17 от Закона за данък върху добавената стойност и по отношение доставката на внесени от тях произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети (чл. 143, ал. 3 от закона).

Причината в посочените по-горе четири случая да се прилагат специалните правила за облагане на маржа на цената е, че дилърът е придобил стока, която вече е била в търговския оборот и за нея с голяма степен на сигурност може да се твърди, че е начисляван (и плащан) ДДС. Но по самото данъчно събитие, въз основа на което е получена употребяваната стока, няма начислен данък . За да се избегне начисляването на ДДС върху ДДС, данъчната основа на извършваната от дилъра доставка не е равна на цялата продажна цена, а се явява марж (разлика). Така в тази основа не се включва данъкът, платен на предходен етап от веригата сделки със същата употребявана стока.

Можем да направим извода, че специалните правила на глава 17 от закона не се отнасят до регистрираните по ЗДДС лица, които продават свои употребявани дълготрайни активи. Те нямат отношение и към внасяните стоки втора употреба от трети страни , а само към вноса на произведения на изкуството, предмети за колекция и антики. Също така, въпросните правила не се прилагат при вътреобщностни доставки на нови превозни средства (чл. 143, ал. 2 ЗДДС) ­ защото за тях има създадени по-специални правила, които определят режима им на облагане.

2. Режим на облагане при стоките втора употреба

2.1. Дата на възникване и изискуемост на данъка

Съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие на доставките на стоки втора употреба, за които дилърът прилага специалния ред на глава 17 от закона, възниква съгласно общите законови правила. И тъй като става въпрос за доставки на стоки, в общия случай, те ще възникват като данъчно събитие на датата на прехвърлянето на собствеността върху съответната стока .

По отношение изискуемостта на данъка за въпросните доставки законът съдържа специална разпоредба. Според ал. 3 на чл. 144 ЗДДС при тях данъкът върху добавената стойност става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие . Което означава, че получените авансови плащания на част от или на цялата цена, дължима за продажбата на употребяваната стока, не водят до изискуемост на данъка, както е в общия случай.

2.2. Данъчна основа

Основата за начисляване на ДДС при доставка, извършена от дилър при специалните условия на глава 17 от закона, е т.нар. “марж на цената” . Същият е равен на разликата между продажната и покупната цена , по които дилърът извършва продажбите, съответно покупките на стоки втора употреба, намалена с размера на дължимия данък. Маржът не може да бъде отрицателна величина.

2.3. Определяне и начисляване на ДДС

Определянето на подлежащия на начисляване ДДС при доставката на стоки по глава 17 от закона става по формулата, съдържаща се в чл. 88, ал. 1 ППЗДДС. Тя пресъздава познатото ни правило “над сто” , което ползваме, за да пресметнем дължимия ДДС, когато той се счита за включен в договорената цена.

При облагането на доставките по специалния ред на глава 17 начисляването на ДДС се извършва с издаването на протокол (чл. 144, ал. 4 ЗДДС). Това следва да става в края на всеки данъчен период, като протоколът включва информацията, посочена в чл. 90, ал. 2 от правилника. Съставеният/съставените за месеца протокол/и (ако има продажби чрез публичен търг, за тях е нужен отделен протокол) се описва/т в дневника за продажбите за данъчния период, като за него се попълва само информацията в колони 9-25 на дневника (ал. 3 и 4 на чл. 90 ППЗДДС).

2.4. Право на данъчен кредит на дилъра

В закона е въведено правилото, че дилърите нямат право да приспадат като данъчен кредит начисления им данък по повод придобиването или вноса на стоки, за които прилагат специалния ред на облагане на маржа (чл. 147, ал. 5 ЗДДС). То е съвсем логично с оглед на обстоятелството, че данъчната основа на извършените от тях доставки с тези стоки е марж (разлика), а не самата продажна цена.

Дилърите обаче имат право на данъчен кредит за придобитите или внесени от тях други стоки или услуги, които използват само за извършване на доставките на стоки по глава 17 , примерно ­ за ремонта на употребявани автомобили. Същият възниква и се упражнява по общите законови правила. Този ползван данъчен кредит като цяло за годината не може да превишава общия размер на начисления от дилъра данък за доставките на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики. Когато ползваният през календарната година данъчен кредит превишава начисления през същата година данък, дилърът дължи ДДС в размер на превишението, което се декларира в справката-декларация за последния данъчен период за годината (декември) като годишна корекция в клетка 43 на тази месечна декларация (сумата в нея следва да бъде посочена със знак минус).

2.5. Документация и отчетност

Дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури , в които (както вече споменахме) се вписва “чл. 143 от закона” . Текстът показва, че за документираната доставка дилърът прилага специалния ред на глава 17 ЗДДС. В такива случаи във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък (чл. 89, ал. 1 ППЗДДС).

Издадените от дилъра фактури и известията към тях при условията на облагане на маржа на цената се описват в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като за тях се попълва само информацията в колони 1-8 на Приложение № 10 към правилника.

Според чл. 151, ал. 6 ЗДДС, когато дилърът прилага както специалния ред за облагане на маржа, така и общия ред за облагане на доставките, той е длъжен да води отделна отчетност за тях. За целта, за доставките на стоки, за които е приложен специалният ред на облагане по глава 17 ЗДДС, дилърът съставя отчет за извършените продажби (най-късно в последния ден на съответния данъчен период), който съдържа информацията по чл. 120, ал. 1 от закона. Този отчет не се включва в дневника за продажбите (чл. 94, ал. 2 ППЗДДС).

Доставките на стоки, различни от тези, за които е приложен редът за облагане на маржа на цената, се отчитат по общия ред на закона.

3. Право на избор

Както вече споменахме, дилърът има правото да прилага общия ред за облагане с ДДС на доставките на стоки втора употреба. Това право е регламентирано с чл. 151, ал. 1 ЗДДС и се упражнява от лицето без подаване на декларация или друг документ до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП). Упражняването на правото може да се извърши за всяка отделна доставка , като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалният ред по тази глава (липсва текст “чл. 143 от закона” ). Логично, в такива ситуации документирането на доставките се осъществява по общите законови правила.

Важно е да се има предвид, че в случаите на упражнено право на избор, данъчната основа на доставката на употребяваната стока се определя по реда на чл. 26 и 27 ЗДДС и не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при вноса му .

Или налице е още един случай, освен в изрично посочените в чл. 27, ал. 1 от закона случаи, при който доставчикът, най-общо казано, не може (за данъчни цели) да продава под себестойност или под данъчна основа при придобиване на стоката. Следва също така да се подчертае, че в случаите на упражнено право на избор от лицата дилъри правото на данъчен кредит за получените или внесените от тях стоки, за които не се прилага специалният ред за облагане на маржа, възниква и се упражнява в данъчния период, през който данъкът за последващата доставка на стоката е станал изискуем .

Тук очевидно става въпрос за едно неособено коректно законово правило. То определя, че ако дилърът на стока втора употреба е избрал да прилага за доставката є общия законов ред, той не може да упражни правото си на данъчен кредит, преди да продаде стоката (или да получи авансово плащането за нея). То влиза в противоречие, освен с нормалния ред и логика на приспадането на данъчен кредит, и с разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗДДС, според която едно регистрирано лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който правото е възникнало (това е периодът, през който подлежащият на приспадане ДДС става изискуем), или в един от следващите три данъчни периода.

За да не изпаднем в абсурдната ситуация, при която не разрешаваме на дилъра да ползва общите законови правила за правото на данъчен кредит, а едновременно с това окончателно му отнемаме въпросното право, ако не продаде в рамките на три месеца стоката си, следва да приемем, че нормата на чл. 151, ал. 4 ЗДДС въвежда специално правило за възникване и упражняване на право на данъчен кредит . То ще се прилага в случаите, при които лице дилър е избрало да облага продажбите си на стоки втора употреба по общия ред на закона. След като това е така, дори и да са изтекли повече от три данъчни периода (месеца) между придобиването и продажбата на употребяваните стоки, дилърът трябва да може да ползва данъчен кредит (в периода на продажбата или на получаване на авансово плащане за нея), независимо че това няма да съответства на разпоредбите на чл. 68, ал. 2 и чл. 72, ал. 1 ЗДДС.

Здравейте пак да питам за стоките втора употреба.Ето моя клиент какво е получил от "Доставчика" от Австрия.Според мен е хвърчаща бележка.Но според него такива документи давали в Австрия.До сега не съм имала криенти да работят с австрийци,но мисля,че това нищо не е.
А според вас?
Надявам се да съм успяла да прикача т.н"документ"
Моля дайте си мнението.Аз казах на моя клиент,че това за нищо не става-няма ЧМР,няма фактура,нищо друго ,оквен въпросната сметка,както успях да я преведа.

Благодаря за отговора!Значи според вас,това е достатъчно като документ?
Лицето за което говоря е фирма ЕООД,която още не е регистрирана по ДДС.Днес ми показа тази бележка и каза,че такива щели да му дават.
Аз затова питам,защото не съм работила с австрийски фирми.Не би ли трябвало да се даде няккакъв документ,в който поне да са показани данните на нашата фирма.В бележката пише,че е включен 20% ДДС-това ли показва ,че доставчика продава по Марж?
И не трябва ли някъде да пише,че това са втора употреба стоки?
Много моля някой,който има такава дейност да ми каже,какви документи получава от доставчиците си от ЕС?

Ако правите покупката от фирма, независимо дали е рег. по ДДС или не, трябва да разполагате с фактура. Ако е от физическо лице, което не е регистрирано по ДДС /защото има и таива случаи/ ви е необходим само договор за покупко-продажба и съответните документи на автомобила по местното законодателство. В случая ми се струва, че вие купувате автомобила от физическо лице,  но в този документ не виждам обаче никакво описание на автомобила, а то е задължително. Трябва да са посочени  модел, марка, и едно от двете: рег. № или рама. Този документ не е фактура. Къде е идентификационния номер на лицето /нещо като нашия ЕИК/, а къде са вашите данни и ДДС номер.
Страхувам се, че този документ никой няма да ви го признае като счетоводен, а още по-малко като данъчен. Казвате, ще още не е регистрират, но ще се регистрира. Защо тогава има 20% ДДС

Много благодаря за уточнението.Да разбирам ли,че може изибщо да не избирам специалния ред-т.е по марж,а да се облага фирмата по общия ред?
И още нещо в този документ,с който разполагаме е вписано ,че е включено 20% ДДС,обаче никъде не е написан ВАТ номер на фирмата.При положение,че фирмата от Австрия е регистрирана по ДДС в Австрия и ако си напишат ВАТ номера-това би трябвало да е нормален документ за ВОП? Обаче не разполагаме с никакви документи за транспорт-някой му ги докарал без никакъв документ.

Не знам защо реших, че става въпрос за автомобил, извинявам се

Всичко останало е валидно и както за автомобили те, така и за останалите стоки втора употреба, отговарящи на това определение по ЗДДС

По отношение на вашата регистрация по ДДС: така или иначе, ако достигните  размер на придобиванията  20000лв /мисля, че толкова беше/, ще сте длъжни да се регистрирате по ДДС, но по чл.99, ал.1 от ЗДДС. В този случай нямате право на данъчен кредит на закупените стоки и услуги. Достигайки до 50000лв вече ще трябва да се регистриарате задължително по чл.96, ал.1.  Във вашия случай ви съветвам да изчакате наближаване на тези 20000лв и да се регистрирате по избор.

Тъй като не вярвам да описват серийни номера и други индификации , а само наименованието на стоката ,бройката и ед.цена-както е в тази фактура ще смятам че е ВОП.Да обаче пък тук пише ,че е включен 20% ДДС.Ваня много ти благодаря !
То явно точно сега няма да си изясня нещата.Освен да направим една примерна фактура и да им я дадем-разбира се ако са съгласни и да ги караме да ги описват или поне да не включват ДДС-за да си правим тук протокола.
Благодаря на всички още веднъж.

Иначе ето как стоят нещата, със закупуване на стоки втора употреба от ЕС.
Възможни варианти:
1. от физическо лице:
 - не регистрирано по ДДС: - документът е договор за покупко-продажба.Специален режим на облагане на маржа. По избор при продажба, ако клиентът настоява, може да ползвате и общия ред, но така оскъпявате автомобила с 20% ДДС.
- регистрирано по ДДС: - документът за покупка е фактура. Тука има два варианта: Първи вариант: Вашият доставчик да третира сделката, като негов ВОД, за вас  ще е ВОП, във фактурата няма начислено ДДС. Тогава трябва да има изписан специален текст, различен за различните страни за това, че той не начислява ДДС, защото това е ваше задължение. Издавате протокол по чл.117 и го включвате в дневник покупки и продажби.При продажба, начислявате 20% ДДС.Втори вариант: Във фактурата сделката е по марж и е посочен специален текст, потвърждаващ това. Означава, че доставчикът е начислил ДДС на маржа, но вие това не го виждате във фактурата, т.е няма начислено ДДС на отделен ред.Включвате фактурата само в дневник покупки без право на данъчен кредит. При продажба във фактурата не начислявате ДДС, не се вписва данъчна основа, а само сума за плащане, както и текста"режим на облагане на маржа - стока втора употреба, чл.143 от ЗДДС. Това не означава, че не дължите ДДС, то се определя чрез издаване на протокол в края на месеца, общо за всички извършени продажби по марж, но представлява разлика между покупната и продажната цена, като са спазени изискванията на чл.145. Точната формула за изчисляване е посочена в правилника/не мога да цитирам в момента чл./

2. от фирма:
 - регистрирана по ДДС - нещата стоят абсолютно по същия начин, както при физическо лице, регистрирано по ДДС
 - не регистрирана по ДДС - е тука, закона вече ме УТЕПА, в частност чл.143, ал.1 т.3, а именно:
"......3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство."
Т.е, ако фирмата не е регистрирана по ДДС, тя ви издава фактура. Вътре не бива да е изписан текст за облагане режима на маржа, тъй като фирмата не определя и не дължи ДДС, не може да има и текст "обратно начисляване, поради същата причина.  Как вие като купувач, ще разберете дали се касае за ДМА или стока. Защото, ако ви продава стока доставката не отговоря на нито един от критериите на чл.143: фирмата не е данъчно незадължено лице/чл.143, ал.1, т1/; сделката не е освободена /чл.143, ал.1, т.2/, дилър е съгласно определението в доп, разпоредби, не  е и дилър, прилагащ специалния режим на маржа /чл.143, ал.1, т.4/.
Така излиза, че ако купувате стока втора употреба, а не ДМА от фирма, нерегистрирана по ДДС, издадената фактура се включва дневник покупки, а при последващата продажба си начислявате 20% ДДС. Процедурата е както при стандартна покупка от нерегистирана фирма за целите на ДДС

Много често, ако режима на стоката втора употреба при вашия доставчик не е по марж/ неговата фактура за покупка е по общия ред/ и не си кажете BAT номера, ви издават фактура, като за сделка вътре в съответната страна и ви начисляват ДДС. В този случай, ние като счетоводители, няма как да реагираме навременно, не можем да искаме анулиране и издаване на правилна фактура, често тя идва след 1-2 седмици, може и по-късно. Управителите трябва да са наясно, че в този случай, тази доставка е приравнена на ВОП и се издава протокол, в който се начислява 20% ДДС върху общата стойност на фактурата. Протоколът се включва в дневник покупки и продажби, а при последваща продажба се начислява ДДС по общия ред. Така се оказва, че веднъж сме платили ДДС в чуждата страна, но и върху него сме начислил и 20% ДДС при нас. Има процедура за възстановяване на платеното в държавата-членка ДДС, но дали си заслужава, в предвид таксата на посредника по възстановяването и времето за това.

Това са основните неща при получаване на стока втора употреба от ЕС. Не смятам, че съм изчерпала темата, тя е много обширна и с непрекъснато появяващи се казуси. Предполагам, че ще има допълнителни въпроси. На разположение съм, доколкото мога да отговоря, разбира се. Не съм всезнайко.