Платен отпуск

05.09.2013, 10:15 25661 14

05.09.2013, 10:15
Публикации: 206 / 1
Лице започва работа при нов работодател на 28.02.2013,на 08.07.2013 му излиза решение на ТЕЛК с 64%,освободено е от 05.09.2013 ,от кога има право на 26 дни платен годишен отпуск от 28.02.2013 или 08.07.2013?Благодаря!
#1 | 05.09.2013, 10:59
Публикации: 5498 / 373
чл.18 ЗДДФЛ
#2 | 05.09.2013, 11:06
Публикации: 206 / 1
чл.18 ЗДДФЛ

Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
(2) Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.

Нищо общо с отпуската!
#3 | 05.09.2013, 11:12
Публикации: 5498 / 373
извинете!

от м.07.2013
#4 | 05.09.2013, 11:20
Публикации: 206 / 1
извинете!

от м.07.2013
Прощавайте не мога да ви разбера!
#5 | 05.09.2013, 15:11
Публикации: 141 / 32
Poiui,  трябва да изчислите броя на полагащите се дни, считано от датата на постъпването на работника - 28,02,2013г., т.е за 6 месеца му се полагат 13 дни основен платен годишен отпуск.

Кога възниква правото на работника на платен годишен отпуск е уредено в чл.155 от КТ
Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на ал. 2 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.

А в  НВПРО,  е определено, че размерът на платения отпуск се определя пропорционално на времето, признато за трудов стаж.
чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 22, доп. - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 КТ. Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползуване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.

В чл.319 е уредено единствено и само по-голям размер на платения отпуск, като правото на платен отпуск  се упражнява , ако са изпълнени  условията в чл.155 , ал.2 от КТ


Чл. 319. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Лицето има право да ползва полагащият му се размер основен платен годишен отпуск, независимо от това в кой момент от годината е настъпила неработоспособността.
Ако работникът не е новопостъпил, дори и неработоспособността да настъпи през м.11 размерът на платения отпуск е 26 дни.

#6 | 05.09.2013, 15:28
Публикации: 5498 / 373
Лицето има право да ползва полагащият му се размер основен платен годишен отпуск, независимо от това в кой момент от годината е настъпила неработоспособностт а.
Ако работникът не е новопостъпил, дори и неработоспособностт а да настъпи през м.11 размерът на платения отпуск е 26 дни.


От къде е този извод?
#7 | 05.09.2013, 21:15
Публикации: 141 / 32
Лицето има право да ползва полагащият му се размер основен платен годишен отпуск, независимо от това в кой момент от годината е настъпила неработоспособностт а.
Ако работникът не е новопостъпил, дори и неработоспособностт а да настъпи през м.11 размерът на платения отпуск е 26 дни.


От къде е този извод?



Ако работникът не е новопостъпил  и има повече от 8м. трудов стаж, съответно не е напуснал,той има право на пълния размер на полагащият му се платен основен годишен отпуск. За лицата с 50% и над 50% неработоспособност този размер е 26дни.

В чл.22 от НВПРО ясно е казвно, че размерът на платения основен годишен отпуск се определя пропорционално на трудовия стаж в  предприятието.

Трудовият стаж е фунцкия от отработенто време от работника, а не зависи от  това дали той  е с пълна или намалена работспособност.

При отработена пълна година, работникът има право на пълния размер на полагащия му се отпуск.

Една отработена календарна година е равна на една година трудов стаж, както за работник с пълна работоспособност, така и за този с намалена работоспособност, независимо кога е настъпила тя.

След като на работника с пълна работоспособност му се полага пълният размер на платения отпуск,  то и на работника с намалена неработоспособност му се полага пълният размер от регламентираните 26 дни.
#8 | 05.09.2013, 21:41
Публикации: 141 / 32
Само да допълня, за по-добро подплътяване на горното изложение.

Обърнете внимание, че в чл. 22 от НВПРО става въпрос за общия трудов стаж за годината в предприятието, без да се  прави разграничение дали работинкът го е придобил в качеството си на лице с пълна или намалена работоспособност.
#9 | 05.09.2013, 23:02
Публикации: 141 / 32
Прилагам едно съдебно решение, в което съдът е признал правото на ищецът на  всичките  26 дни отпуск, независимо че неработоспособността е настъпила на 26,10,2009г.

http://www.rs-plovdiv.com/reshenia/122011/281211/4566-11.htm

А ето и статия от счетоводно издание по въпроса:

ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК НА ЛИЦА С НАМАЛЕНА РАБОТОСПОСОБНОСТ
Седмичен законник бр. 1, 8 - 14 януари 2007 г.

Платен годишен отпуск на лица с намалена работоспособност

    КОДЕКС НА ТРУДА

    В бр. 12 от 2006 г. на сп. “Труд и право” Стойна Сербезова, юрист, разглежда случая: В предприятието имаме работник със загубена работоспособност над 50 на сто. Същият има право на допълнителен платен отпуск в размер на 26 работни дни.

    Следва ли тези дни отпуск да се изчисляват пропорционално от датата на издаването на решението на ТЕЛК за съответните месеци на настоящата година?

   

    Съгласно чл. 319 от КТ, работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на платен годишен отпуск в размер, не по-малък от 26 работни дни.

    В запитването този отпуск е определен като “допълнителен”. По своето правно естество обаче този отпуск не може да се нарече “допълнителен”, нито удължен. Всъщност, по своята природа той спада към основния платен годишен отпуск за инвалидизираните работници и служители - такъв, какъвто е основният платен годишен отпуск за здравите работници и служители, по смисъла на чл. 155, ал. 4 от КТ, и който е в размер, не по-малък от 20 работни дни.

    Правото на платен годишен отпуск в размер, не по-малък от 26 работни дни, възниква за съответния работник или служител в деня, в който е определена инвалидността му от органите на медицинската експертиза на работоспособността. Ако до този ден той не е ползвал платения си годишен отпуск за настоящата година, примерно 20.07.2006 г., от тази дата нататък за същата календарна година той има правото да ползва размер на отпуска, не по-малък от 26 работни дни. И това е така, защото отпускът за съответната година се определя в такъв размер, в какъвто се полага на работника или служителя в деня на излизането му в отпуск.

    В тази връзка са налице следните хипотези:

    В хипотезата, когато лицето е използвало отпуска за настоящата година в пълен размер, преди да му е била определена степен на загубена работоспособност 50 и над 50 на сто, то няма да има право да ползва отпуск в увеличения размер.

    Друго решение ще има въпросът, ако лицето е използвало преди инвалидизирането си само 5 работни дни от полагащия му се отпуск.

    В този случай остатъкът от платения си годишен отпуск за настоящата година, след инвалидизирането си, лицето ще има право да ползва в размер до 26 работни дни.

    Нормата на чл. 319 от КТ е от материалноправен характер. Отпускът в размер на 26 работни дни няма да се изчислява пропорционално за месеците след издаване на решението на ТЕЛК за съответната календарна година.
#10 | 05.09.2013, 23:21
Публикации: 4616 / 786
Редовният отговор в системата "Въпроси и отговори" на МТСП, макар и неофициален е: "Размерът на отпуска, установен в чл. 319 КТ се ползва само за периода, за който е установена трайната неработоспособност с експертното решение на ТЕЛК". На мен също са ми отговаряли в този смисъл - пропорционално.

Извън горното, един обратен въпрос - ако ТЕЛК-ът изтича на 15.04., примерно - колко дни отпуск има право да ползва човекът през месец май?
#11 | 06.09.2013, 23:35
Публикации: 141 / 32
Миналата година за първи път имах случай, в който на работник се намаляше работоспособността. ТЕЛК беше от м.05,06,12. Август месец лицето си излезна в полагащия му се отпуск-24 дни..
Бях го изчислила пропорционално.
През м.11 имахме поредната проверка от ИТ. Проверяващата ми обърна специално внимание, че работникът има право на още 2 дни платен отпуск, тъй като му се полгат общо 26 дни.
Тогава се порових доста в публикации по темата.
Да, видях становища на МТСП, но те противоречаха на казаното от тяхната служителка.
Реших, че ако намеря съдебно решение по въпроса, то  ще даде най-точния отговор.
Във всички съдебни спорове, който  намерих в интернет и касят определянето на размера на платения отпуск на работника с намалена работспособност, съдът бе постановил полагащ се размер от 26 дни, без оглед кога е настъпила неработоспособността или дали е ползван целият отпуск преди издаване на ТЕЛК.
 Смятам, че съдебното решение е меродавно пред указания, становища или отговори на МТСП.
#12 | 06.09.2013, 23:42
Публикации: 141 / 32
Извън горното, един обратен въпрос - ако ТЕЛК-ът изтича на 15.04., примерно - колко дни отпуск има право да ползва човекът през месец май?

20 дни, защото към момента на ползване на отпуска  работникът е с пълна работоспособност и  не може да се възползва от правото си по чл.319.
#13 | 17.07.2017, 11:15
Публикации: 5 / 0
Здравейте!
Имам следния казус.
Служител с трайно намалена работоспособност 74%, на постоянен трудов договор, продължителност на работното време - 2 часа на ден. Съгласно чл. 319 от КТ, размерът на основния платен годишен отпуск 26 дни ли е или е пропорционално на отработеното време?
Благодаря предварително!
#14 | 17.07.2017, 11:34
Публикации: 9779 / 1680
26 дни пропорционално на отработеното време. По мой сметки 7 р.д.
Последни Теми
Последно в Новини
Намери ни във Facebook
Харесай нашата страница
Facebook.com/KiKinfo
и се присъедини към
ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ
най-голямата счетоводна група