Въпрос:
Фирмата ни се занимава с международен транспорт на товари. Назначените шофьори работят при условията на трудов договор при сумирано изчисляване на работното време. За дните на командировка, включително почивните и празничните дни, на шофьорите се изплащат дневни пари в размер на определените в приложение 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Понякога се налага шофьор да бъде командирован за по-дълго време с продължителност от 3-4 месеца, като той пребивава в различни държави-членки.
• Следва ли шофьорите да подписват писмено съгласие пред работодателя, че са съгласни да бъдат командировани за срок по-дълъг от 30 календарни дни?
• Следва ли да се прилага чл. 121, ал. 3 от КТ в нашия случай, при положение че става въпрос за шофьори и как следва да се прилага?
Отговор от експерт:
доц. д-р Десислава Йосифова
Отговор:
1.Следва ли шофьорите да подписват писмено съгласие 4 пред работодателя, че са съгласни да бъдат командировани за срок по-дълъг от 30 календарни дни?
В КТ в раздела за Командироване на работници или служители, чл. 121, ал. 2 (изм. ДВ, бр. 100 от 1992 г.) е постановено базовото нормативно изискване, че когато командироването е за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, то се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. Специално в Наредбата за командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) не съществува изрично нормативно изискване за подобно съгласие, но предвид, че КТ е фундаменталната правна основа, не пречи такова да бъде подписвано от командированите шофьори. Още повече, че в чл. 121, ал. 1 се постановява, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.
От значение е обстоятелството, че в тази наредба (НСКСЧ) има и други приложения – специално следва да се отбележи Приложение № 2, по което размерите за дневни са различни – по-високи с 20 % от тези в Приложение № 3, но те не се отнасят за персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства. Именно по тази причина за шофьорите (и останалия екипаж на сухоземните транспортни средства) няма нормативно ограничение, което по принцип действа в чл. 22 от НСКСЧ (изм. ДВ, бр. 86 от 2004 г., в сила от 01.10.2004 г.), а именно, че пълният размер на дневните пари при командировки се изплаща до 30 последователни календарни дни, а за дните над тях дневните пари се намаляват с 25 на сто от размерите, определени в Приложение № 2. Ограничението за „до 30 дни“ се отнася само за други видове командировани лица, с изключение на персонала на сухоземни и др. видове транспортни средства (командировани по чл. 31).
При преглед на богатата съдебна практика се установява, че във всички случаи когато е командирован персонал на сухоземни (и други) транспортни средства, независимо, че общият брой дни е бил над 30, командировъчните разходи за дневни са били безспорно в пълен размер, съгласно Приложение № 3 на НСКСЧ.
2.Следва ли да се прилага чл. 121, ал. 3 от КТ в случая и как?
В чл. 121, ал. 3 (Нова ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) се регламентират правилата за командироване, когато срокът на командировката в рамките на предоставяне на услуги в друга държава-членка на ЕС е по-дълъг от 30 календарни дни. Там действително се постановява, че страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Указано е още, че условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет. Това е направено в чл. 5, ал. 3 (Нова ДВ., бр. 73 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) на НСКСЧ, където ясно е казано, че при командироване по чл. 121, ал. 3 от КТ работодателят и работникът или служителят следва да постигнат съгласие по отношение на:
• продължителността на работния ден и размера на междудневната и седмичната почивка и на почивките в работния ден;
• размера на платения годишен отпуск;
• размера на трудовото възнаграждение;
• заплащането на извънреден труд;
• безопасните и здравословните условия на труд.
В случая обаче, когато се командироват шофьори, те не се наемат от европейска организация /предприятие за предоставяне на услуги в друга държава-членка на ЕС и тук не следва да се прилага нито цитирания чл. 121, ал. 3, нито пък свързаната с нея алинея 5, а именно че условията на заплащане в приемащата държава в случаите по ал. 3 не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство. На практика нормативният ред в случаите при командироване на шофьори са специфични и те са регламентирани по специален ред в НСКСЧ в раздел Раздел IV. Командировъчни пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства. Следователно за шофьорите не се прилага режима на чл. 121, ал. 3 от КТ, доколкото на практика няма приемаща страна в държавата членка, на която те да предоставят съответната услуга. Услугата се извършва в полза на българския работодател, който ги командирова и техните разходи се определят изцяло по реда на НСКСЧ, като се имат предвид и специфичните ставки за този вид персонал в Приложение № 3.
