Изпращам Ви консултация на ДЕС във връзка с последващите разходи за ДМА - счетоводно и данъчно третиране, която ще си е от полза!
ВЪПРОС: През 2003 г. в предприятието ни са направени значителни разходи за ремонт на машините и оборудването, а също така и на някои от сградите с производствено предназначение.
Моля, дайте ни разяснение как е правилно счетоводно да отразим тези разходи и какви са изискванията за данъчното им облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане.
ОТГОВОР: Основно условие да се осигури счетоводно отчитане и данъчно признаване на разходите, направени след придобиване на дълготрайните материални активи, е правилното им класифициране като текущи ремонти или като разходи за подобрения, модернизация и реконструкция.
С т. 6 от НСС 16 - Дълготрайни материални активи, са определени последващите разходи, свързани с отделни дълготрайни материални активи (ДМА), когато предприятието ще има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Такива разходи са:
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или на услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
С тези разходи се коригира балансовата стойност на дълготрайния актив, т.е. те се капитализират.
Всички други последващи разходи, направени с цел да се възстанови или да се поддържа първоначално установеното ниво на ефективност на активите, се признават за разходи в периода, през който са направени. Тези разходи се третират като необходимоприсъщи за дейността на предприятието и не се разсрочват за бъдещи периоди.
Счетоводното отчитане на последващите разходи за ДМА става по общия ред, приет за отчитане на всички разходи в предприятието чрез ползване на сметките от група 60 Разходи по икономически елементи и сметки от група 61 Разходи за дейността.
Последващите разходи за ДМА могат да се извършват пряко от самото предприятие (по стопански начин) или чрез възлагане на други (специализирани) предприятия.
В случаите, когато последващите разходи за ДМА се отчитат като текущи (според тяхното предназначение), те могат да се отразяват като разходи за основната или за спомагателната дейност или като административни разходи.
Когато разходите имат характер, изискващ с тях да се увеличи стойността на актива и се извършват в по-дълъг период от време, желателно е за натрупването им да се ползва сметка Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (сметката е от група 61).
С т. 6.3 от НСС 16 се регламентира начинът на отчитане при подмяна на разграничима част от ДМА, отчетена по реда на т. 3.2 (като отделен ДМА). При такава постановка подменената част се отписва, а направеният разход за подмяната или подновяването на частта се отчита като придобиване на нов актив.
При капитализиране на последващи разходи за ДМА балансовата им стойност може да се коригира по два начина:
а) като се отпише цялата набрана амортизация и балансовата стойност се увеличи с направените разходи. Например - машина с отчетна стойност 5000 лв., набрана амортизация - 4000 лв., и направени последващи разходи - 2000 лв.
- за отписване на набраната амортизация:
Д-т с/ка Амортизации на дълготрайни материални активи 4000
Кт с/ка Машини и оборудване 4000
- за отразяване на последващите разходи :
Д-т с/ка Машини и оборудване 2000
Кт с/ка Разходи за придобиване на дълготрайни активи 2000
б) с последващите разходи се намалява амортизацията, ако нейният размер не е достатъчен, с разликата се увеличава отчетната стойност на актива. Например: машина с отчетна стойност - 5000 лв.; набрана амортизация -1000 лв.; последващи разходи - 2000 лв.
Д-т с/ка Амортизация на дълготрайни материални активи 1000
Д-т с/ка Машини и оборудване 1000
Кт с/ка Разходи за придобиване на дълготрайни активи 2000
Данъчното облагане на последващите разходи за ДМА е регламентирано в чл. 23, ал. 2, т. 4 и 5. от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
За точност при класифицирането на тези разходи за данъчни цели в § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО е дадено определение на понятието “разходи за ремонт”. Като такива се приемат разходите, чрез които се възстановява състоянието на материалния дълготраен актив за нормалното му функциониране.
При спазването на изискванията за класифициране на последващите разходи за ДМА като текущи или които се капитализират, не е предвидено данъчно третиране. С чл. 23, ал. 2, т. 4 се регулира данъчната основа, като финансовият резултат се увеличава само с разходите, отчетени като текущи, свързани с отделни дълготрайни активи и/или инвестиционни имоти, водещи до увеличение на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващите активи, които съгласно счетоводното законодателство се отнасят в увеличение на стойността им или създават нов актив.
При наличие на предвидените условия в чл. 60, ал. 1 ЗКПО може да се ползва и преотстъпена част от корпоративния данък.