Съгласно чл.38,ал.1,т.2,б."а" с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България.Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума,определена с решението за разпределяне на дивидент.По силата на разпоредбата на чл.65,ал.2 ЗДДФЛ данъкът се удържа и внася от предприятието-платец на дохода,в срок до края на месеца следващ тримесечието ,през което е взето решение за разпределяне на дивидент.В същия срок се подава и декларация по чл.55 ЗДДФЛ.Това е в общия случай.
Между България и Казахстан има сключена СИДДО,така че може да приложите Раздел III от ДОПК(чл.135-чл.142).След възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в Република България;
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
Важно значение има и размерът на дохода съгласно чл.142 ДОПК.Когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 не се подава.В случаите,когато общият размер на реализираните доходи надвиши 500 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137 - 139.