Становища на НАП

Определя се режимът за освобождаване от данък върху даренията по чл. 48, ал. 1, т. 2 ЗМДТ при дарени лекарства за лечение на конкретен пациент - гражданин на ЕС. НАП приема, че не се изисква решение на ТЕЛК/НЕЛК, когато дарението е за лечение, а не за помощни средства за хора с увреждания, и са налице договор за дарение и медицински документи за заболяването.

Определя се режимът по ЗВЕРБ за ДДС искания след 1.1.2026 г. за периоди до 31.12.2025 г. - паричните стойности в декларациите се посочват в лева, а сумите за внасяне/възстановяване - в евро. Уточнява се, че сметките в лева ще бъдат автоматично превалутирани в евро и не е необходимо отделно уведомяване на НАП за промяна на банковата сметка.

Определя се режимът за облагане и осигуряване на български гражданин, работещ по трудов договор във Финландия и получаващ възнаграждение по договор за управление и контрол от българско ЕООД. НАП разграничава хипотезите според данъчния статут (местно/чуждестранно лице), източника на дохода по чл. 8 и облагането по чл. 37 ЗДДФЛ, както и приложимото социалноосигурително законодателство и нуждата от удостоверителен документ по регламентите на ЕС.

Разгледан е въпросът дали преподавателите - подизпълнители на лицензирания център за професионално обучение, могат да фактурират директно на курсистите обучение по професии без ДДС на основание чл. 41 от ЗДДС. НАП приема, че при описаната схема те не са доставчици към курсистите и нямат основание да прилагат освобождаването по чл. 41.

Определя се режимът за облагане на приходи на регионален музей - бюджетно предприятие, от стопанска дейност кафе-сладкарница. НАП приема, че при изпълнение на критериите за стопанска дейност тези приходи се облагат с данък върху приходите по чл. 248 ЗКПО със ставка 3%, както и формират облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС.

Определя се режимът за облагане на наем от имоти в режим на съпружеска имуществена общност. Доходът от наем се счита придобит поравно от двамата съпрузи и всеки декларира своята половина по чл. 50 и чл. 55 от ЗДДФЛ, дори сумата да се получава от единия. При множество обекти е възможно доходът да се квалифицира като от търговска дейност и да се облага по чл. 26 от ЗДДФЛ.

Определя се режимът по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за професионален домоуправител. Ако таксата за услугата се плаща по платежна сметка (внасяне в брой по сметка, кредитен превод, директен дебит, паричен превод чрез доставчик на платежни услуги или лицензиран пощенски оператор), не се издава фискален бон. При други начини на плащане фискален бон е задължителен. Вътрешните банкови преводи между сметки на дружеството не са плащане и не изискват касов бон.

Разгледан е въпросът за възникване на задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС при продажба на придобит по съдебен ред поземлен имот със сграда. НАП посочва критериите за "независима икономическа дейност" по чл. 3 ЗДДС и приема, че поради липса на достатъчно данни не може категорично да се определи дали продажбата поражда задължение за регистрация по ЗДДС.

Определя се режимът за издаване на електронни фискални бонове за таксите доставка и обслужване при онлайн платформа за поръчка на храна. НАП приема, че дружеството може да използва касов апарат и да изпраща електронен фискален бон до крайния клиент само ако са изпълнени условията на чл. 118, ал. 21 ЗДДС и съответните изисквания на Наредба №Н-18 за СУПТО/електронен магазин/ИАСУТД.

Определя се режимът за осигуряване и облагане на български гражданин, работещ дистанционно от Дубай по трудов договор с български работодател. Поради липса на спогодба за социална сигурност с Дубай се прилага изцяло българското осигурително законодателство, като работодателят дължи и декларира всички осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Данъчният статут зависи от критериите за местно лице по чл. 4 ЗДДФЛ.