Становища на НАП

Разгледан е въпросът за данъчното третиране при киберизмама с пренасочено плащане по фактура за услуга към чуждестранно лице. НАП приема, че счетоводният приход е данъчно признат и участва в облагаемата печалба, като дружеството дължи корпоративен данък и не се предвижда освобождаване по ЗКПО. За ЗДДС не се дължи данък, тъй като мястото на изпълнение е извън страната по чл. 21, ал. 2 и чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.

Разгледан е въпросът за реда за освобождаване на внесени парични обезпечения по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК и периода на дължимост на лихвата при отмяна на обезпечителните действия. Съдът не приема тезата за прилагане на чл. 84 ЗЗД и присъжда обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, съизмеримо със законната лихва от отмяната до изплащане на сумата.

Разгледан е въпросът за реда за освобождаване на парични обезпечения по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК и периода на дължимост на лихвата при отмяна на действията по обезпечение. Съдът не приема тезата за прилагане на чл. 84 ЗЗД и приема, че по чл. 51, ал. 1 ЗЗД се дължи обезвреда, равна на законната лихва от отмяната на обезпечението до изплащане на сумата.

Определя се режимът за възстановяване/освобождаване от ДДС по проекти, финансирани по Споразумението с правителството на САЩ. НАП приема, че когато бенефициент е лице, извършващо независима икономическа дейност с освободени доставки и не попада в обхвата на Процедурата, до промяната ѝ следва да се прилага чл. 173, ал. 1 от ЗДДС за доставките по проекта.

Определя се режимът по ЗДДС при изплащане от община на обезщетения по чл. 210 ЗУТ за право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения (сервитут) през частни УПИ. НАП приема, че това е освободена доставка по чл. 45, ал. 1 ЗДДС, като избор за облагане има само доставчикът - собственик на имота, поради което общината не начислява ДДС върху изплатените обезщетения.

Определя се режимът за данъчно третиране на доходите от сделки с финансови инструменти, сключени на МСТ. НАП приема, че МСТ и регулираният пазар по чл. 152, ал. 1 и 2 от ЗПФИ са различни места за търговия, поради което режимите по чл. 44 и чл. 196 от ЗКПО и чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ не се прилагат за доходи от разпореждане с финансови инструменти на МСТ.

Определя се режимът за пазарна лихва по заем между свързани лица по чл. 15 ЗКПО и §1, т. 32 ДР на ЗКПО. НАП приема, че лихвата следва да се определя по методите за трансферно ценообразуване, като по принцип е най-подходящ методът на сравнимите неконтролирани цени. Допустимо е използване на пазарни данни (вкл. банкови), но конкретен процент (напр. 3,9%) не се потвърждава от НАП.

Определя се режимът за данък при източника по ЗКПО при сделки между клонове на едно и също предприятие в различни държави членки на ЕС. НАП приема, че отрицателната лихва между клонове не е "лихва" по § 1, т. 7 ДР на ЗКПО и не се облага по чл. 195 във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 1 ЗКПО. Разяснява се и прилагането на чл. 195, ал. 4 и чл. 156, ал. 6 ЗКПО за трансфери между МСД и други части на предприятието.

Определя се режимът по ЗДДС и ЗДДФЛ при поемане на предприятие на починал ЕТ. Правото на данъчен кредит за стоки и услуги до датата на смъртта е на починалия ЕТ и се упражнява в последната справка-декларация, подавана от наследниците. При поемане на предприятието в срока по чл. 111, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС не се начислява ДДС за наличните активи. Не възниква задължение за ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2018 г. за дейността като ЕТ.

Определя се режимът за ДДС и корпоративен данък при безплатни ободряващи напитки за нощен труд. Право на данъчен кредит по ЗДДС има само ако храната/напитките се предоставят по чл. 285 КТ и Наредба №11/2005 г.; при разходи по чл. 294 КТ право няма. Разходите по чл. 140, ал. 3 КТ са данъчно признати по ЗКПО и не се облагат с данък върху разходите при документална обоснованост.