Становища на НАП

Разгледан е въпросът за критериите, по които дейността на ЮЛНЦ се определя като стопанска или нестопанска по чл. 3 ЗЮЛНЦ. НАП приема, че дейност е стопанска, ако се извършва по занятие, носи регулярен доход, цели печалба/частен интерес и цените са пазарни. Печалбите от такава дейност се облагат по ЗКПО, прилагат се правила за неразпределяеми разходи и задължение за ГДД при сделки по чл. 1 ТЗ и наем.

Определя се режимът по ЗДДС на неустойка по договор за потребителски кредит. НАП приема, че данъчната основа на освободената финансова услуга по чл.46, ал.1, т.1 от ЗДДС е лихвата, а договорената неустойка с обезщетителен характер не е елемент от нея по чл.26, ал.2 от ЗДДС и не се облага с ДДС. По чл.84 от ППЗДДС за такава неустойка не се издава данъчен документ, а документ за плащане.

Определя се, че при висящо ревизионно производство по ДОПК относно задължения по ЗДДС Изпълнителният директор на НАП не е компетентен да дава становища по същество по въпроси, свързани с предмета на ревизията. Органът по приходите, възложил ревизията, самостоятелно и независимо по чл. 4 от ДОПК определя данъчните задължения и произнасянията по тях.

Определя се режимът за 20% такса по чл. 35а ЗЕВИ при продажба на ел. енергия от ВяЕЦ. Таксата е дължима за производството, не за доставката, не увеличава данъчната основа по ЗДДС и не поражда доставка от страна на обществения доставчик, поради което не се издава фактура по чл. 112 ЗДДС. За счетоводни цели може да се състави първичен документ (протокол/справка) по чл. 7 ЗСч за удържаната такса.

Определя се режимът по ЗКПО на разходите за ваучери за подаръци, включени в цената на маркетингови услуги. НАП приема, че ваучерите са възнаграждение към персонала на търговците и за спонсора представляват част от себестойността на услугата, не са представителни разходи и не се облагат с данък по чл. 204, т. 1 ЗКПО. По ЗДДФЛ не се дава становище поради неясна фактическа обстановка.

Определя се режимът по ЗМДТ за земеделска земя със сграда - вила. Земеделската земя не се облага и не се декларира по чл. 14, облагаема е само сградата с прилежащия терен по §1, т. 12 ДР на ЗМДТ. При неправилно попълнена декларация общината следва да проведе производство по чл. 103 ДОПК, а надвнесен данък се прихваща/възстановява по чл. 129 ДОПК.

Разгледан е въпросът дали възнаграждение за счетоводни услуги, изплатено от българско на румънско дружество, подлежи на данък при източника по чл. 195 ЗКПО. НАП приема, че този доход не попада сред изчерпателно изброените в чл. 12 ЗКПО доходи от източник в страната и върху него не се удържа и внася данък при източника.

Разгледан е въпросът за неизплатени фактури към ИА "БСА" за услуги по акредитация. НАП приема, че тези вземания не са публични по чл. 162 ДОПК и не са частни държавни вземания по чл. 3, ал. 7 ЗНАП. Поради това НАП няма правомощие да ги събира и преписките не следва да се изпращат в НАП за принудително събиране.

Определя се редът за погасяване на публични общински вземания по чл. 169 ДОПК - първо главница, после лихви и разноски. При няколко задължения длъжникът може да посочи кое погасява; ако не посочи, погасяването е съразмерно. Ал. 4 - 7 на чл. 169 ДОПК не се прилагат за общински вземания. Режимът е еднакъв при плащане в брой и по безкасов път.

Определя се режимът за: 1) компетентност на НОИ относно правото на съдружник да се регистрира в бюро по труда и да получава обезщетение за безработица; 2) задължително осигуряване на съдружник-ликвидатор по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО през периода на ликвидация; 3) данъчно третиране и признаване на разходи при наем на МПС и жилище от съдружници по реда на ЗКПО.