Регистриран по ДДС клиент за пръв път ли имате, та питате въпрос 7?

И двете Нов клиент, току що регистриран по чл.97а
За ДК не питах, защото мисля че го разбрах недвусмислено.
За въпрос 7 - не видях да има изключения за месечните СД, но пак да питам
И какво основание  за неначисляване на ДДС се вписва във фактурите към ДЗЛ от ЕС?

Окд5 за пенсионер само със здравно не се подава!

Подава се за деклариране началото на дейност, ако преди това не е подадена такава.
Към питащата: По ДУ осигуряването не зависи от това, дали лицето е пенсионер или не.
За да ползва "само здравно", трябва да е регистриран като СОЛ /И ДУК да е прекратен/
Ако подадете ОКД5 преди пенсионирането, отбелязвате за кои оситурителни случаи ще се осигурява, започвате да внасяте осигуронки според декларираното, а когато се пенсионира - почва "само здлавно" като кекларира това само с Д1
Ако подадете ОКД5 след пенсионирането, отмятате само начало на дейност и нищо за осигуряването.

Здравейте!
За първи път имам клиент, регистриран по чл.97а - предоставя услуги на клиенти от ЕС.
Четох доста по въпроса, но ме е страх да не сбъркам.
1. Когато издава фактура за клиент от ЕС с валиден VAT номер, не начислява ДДС. Какво посочва като основание?
2. Когато издава фактура към български клиент не начиславя ДДС, основание чл.113
3. в дневника на продажбите включва само фактурите, издадени на данъчнозадължени лица в ЕС, не и тези в България
4. Не попълва дневник за покупките
5. Подава VIES декларация.
6. VIES подава само в месеците, когато издава фактура към клиент от ЕС, в останалите не подава
7. СД по ДДС подава всеки месец? Или само когато има продажби към ЕС?
Придварително благодаря на притеклите се на помощ!

Чета разни указания и писма на НАП и МФ и не мога да разбера точното приложение на този текст:
По отношение на договорите с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, в които не е изрично упомената или предварително определена (определяема) общата стойност на дължимата парична престация по договора, всяко едно парично плащане, ако е на стойност 10 000 лв. или над 10 000 лв. следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Може ли някой да ми обясни с пример.
За едногодишния договор за наем, който се цитира навсякъде в указанията ми е ясно, но какво става при плащане по договор за абонаментна поддръжка /услуга, .../ в размер на 1000 лв месечно без фиксиран срок /очаква се да е по-дълъг от година/? Или при ДУК /личен труд.../ с месечно възнаграждение 2000 лв за неопределен срок?
Според мен тези плащания могат да минат в брой. Така ли е или бъркам?

Фирма няма дейност - няма приходи, разходите са само за подаване на нулево ДДС и телефон.
Фактурите от мобилния оператор не са включвани в дневниците за покупки. Плащани са в брой или с дебитната карта на собственика. Не са отразявани като разход /изобщо не са осчетоводявани/. Ако се отразят като разход, годишните разходи ще са над 500 лв. и трябва да се подадат отчети НСИ и ТР.
Факт е, че управителя вече е подал декларация за липса на дейност в ТР и май вече не мога да подам ГФО за 2023. Дали ще е проблем, ако оставя нещата така /все едно тези фактури не съществуват/ и да си подам ГДД и декларация в НСИ с приходи/разходи под 500 лв?

Това сигурно ли е?
В Наредба 5 пише, че в т.12 се попълва "Срок на договора - попълва се датата във формат (ддммгггг), на която периодът от време или срокът на договора изтича:..."
При прекратяване в т. 16 се попълва "датата на прекратяване на трудовия договор".
На нито едно от местата не е пояснено по-подробно.
Доколкото знам "дата на прекратяване" е датата, считано от която ТД се прекратява - първият ден без ТД.
Няма ли да е проблем, ако в т.12 пише 31.07, а в т. 16 - 01.08.?

При сключване на срочен ТД с определен срок коя дата се вписва в т.12 "срок на договора" в уведомлението? Последният работен ден или денят "считано от"?
Ако ТД е със срок до 31.07. включително, какво се пише: 31.07. или 01.08.?
Мисля, че е 01.08,, защото и като дада на прекратяване ще се посочи 01.08, но се страхувам да не сбъркам

Страхотна идея. Не зная колко е правилна, но не смятам, че е незаконна. Пък и крайния резултат ми харесва
Хубав ден!

Не зная доколко е проблем, но мен ме смущава този минус в ОВ   
Ако и в трите варианта не виждах по нещо смутително, нямаше да питам.
Та казвате да не се притеснявам от минуса 

, а това че има кредитен оборот не е проблем, нали има дебитно салдо от 200 лв. по сметка 123?

Проблемът не е че има кредитен оборот, а че този кредитен оборот /или оборот въобще/, който фигурира в оборотната ведомост е със знак минус

Здравейте!
Спорим с колеги /по-скоро се чудим/ как е по-правилно да се приключи сметка 703 при загуба. Имаме 2000 по кредита на 703, 1500 по дебита на 611 и 700 по 614. Вариантите, които обсъждаме са:
1. Дт 703 - 2200, Кт 611 - 1500, Кт 614 - 700
    дт 123 - 200, кт 703 -200
В този случай оборотът по 703 се изкривява - вместо 2000 става 2200
2. Дт 703 - 2200, Кт 611 - 1500, Кт 614 - 700
    дт 703 - (-200), кт 123 - (-200)
Така оборотът по 703 изглежда добре, но м 123 има кредитен оборот със знак минус
3. Дт 703 - 2000, Кт 611 - 1500, Кт 614 - 500
    дт 123 - 200, кт 614 -200
Така натъманяваме нещата, но гр.61 не трябва ли да се приключи с гр.70, а не със сметка 123? Освен това Кое точно да изберем да кредигираме срещу дебита на 703 - цялата 611 и част от 614, цалата 614 и част от 611, от двете по малко... Не, че е от голямо значение за крайния резултат, но все пак трябва да има някаква логика.
Кой от вариантите е правилният?

Дайте едно рамо 

ЗП който се облага по ;л.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ /60% НПР/ през 2023 е получил плащане от ДФЗ, отнасящо се за 2022. През двете години /2022 и 2023/ ЗП е упражнявал дейност и има доходи както от непреработена селскостопанска продукция, така и от личен труд като съдружник в ООД.
В ГДД за 2022 са попълнени таблици 1 и 2 само за дохода от личен труд.
Какво да правя с това закъсняла плащане? Мисля, че:
- трябва да се включи в прил.3 на ГДД за 2023 с 60% НПР. Вке пак при ФЛ доходът е според датата на получаване/плащане.
- не правя корекция на Т1 и Т2 за 2022, тъй като този доход не се включва в годишното изравняване на осигурителния доход.
Т.е. отразяването на плащането за минал период не се отделя от останалите плащания от ДЗФ, отнасящи се за 2023. Права ли съм?

Здравейте!
Българска фирма, регистрирана по ДДС, купува елементи за сглобяема къща от Турция /турска фирма/. Елементите ще се транспортират до Гърция. Още не е ясно от кого - от турската фирма, дето продава елементите, от българска или грътска фирма -  превозвач. Къщата ще се монтира от българската фирма в Гърция. Всичко това се плаща от ФЛ - гражданин на РСМакедония, който е собственик на имота в Гърция. Българската фирма фактурира на македонеца цялостната услуга /доставка, монтаж, довършване.../
От цялата тази работа нищо не ми е ясно.
Каква фактура трябва да получи българската фирма от турския доставчик /с ДДС, без ДДС, трябва ли протокол, .../ Ще има ли обмитяване и къде?
Какви документи трябва да получим за превоза? Има ли разлика дали превозвача е турски, български или грътски при курс Турция-Гърция?
Каква фактура да издадем на ФЛ - македонец- с ДДС, без ДДС... Има ли значение, че сделката е свързана с недвижим имот в страна членка?
Изисква ли се някаква допълнителна регистрация на българската фирма в Гърция?

Поради изтекло време за редакция:
"фирмата трябва да платина мобилния оператор" да се чете "фирмата трябва да плати на мобилния оператор".

Още едно пояснение - прехвърлянето на телефонния номер на ФЛ не е опция, защото не може да стане при същите условия. Пък и не се знае кога ще бъде възобновена дейността.

Като не му се занимава, не осчетоводявайте фактурите и няма да имате салда.

То това е ясно , но търся законосъобразен начин. Дори да е само с "образователна" цел без практически смисъл
Нали при проверка засичат издадените към фирмата фактури. Да не стане гаф? 

Фирма спира дейност /не се закрива/. Същата има изгоден абонаментен договор с мобилен оператор. Тъй като няма да работи и не иска да прави излишни разходи, решава да предостави телефонния номер на трето лице. Ползващия телефона ще си плаща сметките.
Проблемът е, че фактурите идват на името на фирмата и възникналото задължение за плащане ще стои непокрито. Възникна идеята фирмата да префактурира услугата на физическото лице. Да, ама фирмата трябва да платина мобилния оператор, а после /или предварително/ да си търси парите от ФЛ. Т.е. трябва да има плащане от ФЛ към фирмата и от фирмата към мобилния оператор. Само че на управителя /собственика/ не му се занимава с такъв ред на плащания, пък и няма касов апарат, за да получи плащането от ФЛ в брой. Освен това всичките тези плащания и префактурирания са дейност /следователно и осигуряване на собственика/.
Търси се начин плащането на сметката да е директно от ФЛ към оператора /възможно като фактическо плащане/ и някак си тези евентуални фактури към ФЛ да се издават от счетоводителя /например/ без да са дейност на управителя.
Фирмата има договор със счетоводител за подаване на "нулеви" справки по ДДС

Дано обясних нещата разбираемо. Приемам всякакви съвети.

Значи първо прил.2, после отметката в част IV, а не обратното
Брагодаря!

Здравейте!
Как решихте въпроса?
Аз имам ЗП, който се облага като ЕТ и подадох ОПР в статистиката по новия булстат. И също не ми излиза номера на ГОД в ГДД на ФЛ. Трябва ли да подавам нов ГОД в НСИ по ЕГН???

Подават ФЛ, които извършват стопанска дейност като търгавоски по списъла на ТЗ, включително и ЕТ, както и ФЛ в случаите на чл. 29А ЗДДФЛ
(цитирам заповед РД 05-662/15.12.21 от НСИ и НАП)

Не така тълкуват нещата в ДФЗ
"Съгласно чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката всички физически и юридически лица, които извършват стопанска дейност, са длъжни да предоставят на НСИ годишен отчет за дейността си (ГОД), съдържащ статистически справки и счетоводни документи."
https://www.dfz.bg/bg/prescentar/novini/-2023/
Пак там: "По силата н...... чл. 51, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) юридическите и физическите лица заедно с годишната си данъчна декларация подават и ГОД в срок от 1 март до 30 юни 2023 г. "
А в чл. 51, ал.1 на ЗДДФЛ много ясно е записано, че "Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а" предствят ГОД заедно с ГДД.

Допълнително въникнали въпроси:
1. Дали ще имате достатъчно големи клиенти, които ще искат счетоводни услуги с ДДС, та да има  смисъл заверяването на ГФО от фирма?
2. Ако задавате такива въпроси, дали сте достатъчно подготвена за обслужване на такива фирми?

Благодаряза отговорите.
По вашите нъпроси и в моя защита ще кажа, че не само "големите" клиенти искат счетоводни услуги с ДДС. Още повече, че и фирми с 2 лв капитал могат да се регистрират по ДДС още с списването в ТР /дали има смисъл е друг въпрос/
Колкото до подготовката - подготвена съм поне до долкова, че да знам какво мога и в кое да се съмнявам

Не мисля, че съм единствената с такива казуси /ако въобще са казуси или само страхове/ и се надявам все някой "патил" да сподели опит