Здравейте, поради намаляне на работа и доходите на дружеството управителя се е разбрал със служитерите да им намали заплатите, което да влезе в сила сега от 01.07.2025г.. Въпросат ми е ДС може ли да се оформи като ДС за увеличение, т.е. примерно ДС от дата на издаване по късна от датата на влизане в сила?

Не сте включили нито фактурите, нито КИ към тях. Правилно Ви разбрах, нали? В такъв случай пиша обяснителна записка, че не съм включила фактурите и съответно нямам основание да включа и кредитните известия. Допълвате, че документите не са ви предоставени от страна на доставчика. Постоянно имаме подобни казуси и ми е писнало да обяснявам все едно и също...

Да за по-голямата част от кредитните е така. Но за едно от тях все пак има и включена фактурата към която е издадено и него съответно ще трябва да го отразим. А за останалите за които не са отразени фактурите ще напиша обяснителна записка.

Към края на Май 2025г. ни пуснаха искане от НАП и списък с не отразени КИ в дневниците за покупки, като да обясним и защо не са включени. Оказа се че просто кредитните известия не са получени, както и самите фактури към които са издадени, до тук е ясно. Обаче от понеделник се опитва да се свържа с проверяващия инспектор, за да попитам дали съгласно чл. 126 ал.3 т.1 от ЗДДС да си включим КИ в периода на установяване демек в месец Май или трябва да се изчака приключване на проверката, но за сега не успявам.
За това исках да попитам за мнение как процедирате в такива случаи, изчаквате ли да свърши проверката?

Дружество А занимаващо се с СМР по изграждане на - отопление, вентилация и климатизация инсталации. През юли 2021г. сключва договор с дружество Б (клиент на дружество А) за доставка и монтаж на технологично оборудване за даден обект.
След което подписват и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в същата сграда. Същият представлява апартамент и паркомясто, чието придобиване е с цел отдаване под наем или евентуално продажба. Продажната цена на апартамента е 130 000.00 евро с вкл. ДДС или левовата им равностойност. В продажната цена е включени и стойността на СМР, необходими за изграждането на недвижимия имот (това касае само една част от изпълнението на СМР, по първи етап). След издаване на фактура от дружество Б за първо плащане по договора за апартамента, дружество А си приспада стойността на фактурата за СМР и след това заплаща разликата. За същия този апартамент ще закупува и мебели и други за обзавеждането му.
Относно фактурите получавани за вноски по предварителния договор за покупко-продажба и фактурите за мебелите, предполагам е удачно да се отчитат като разходи за придобиване на стоки и при прехвърлянето да се заведе като стока (когато крайната цел е продажба на апартамента). И съответно когато е за отдаване под наем би било удачно да се трупат като разходи за придобиване на ДМА и при прехвърлянето да се заведе като инвестиционен имот.
На свои ред обаче през април 2022г. дружество А сключва с физическо лице и договор за продажба на права по предварителен договор за покупко-продажба, за паркомястото съгласно който получава аванс в размер на 7000.00€. (тук предполагам колегите е трябвало да го отразят като аванс по 412 Клиенти по аванс, а не като приход) от физическото лице и в края на сделката се задължава на основание тристранно споразумение Дружество Б да прехвърли собствеността на физическото лице, след окончателното заплащане на стойността по договора за продажба на правата 9000.00€. Сега в началото на ноември ФЛ е изплатило остатъка по договора, а именно 9000.00€.
Въпроса е че не съм сигурен издадената фактура за второто плащане и тя ли се третира като аванс до момента на нотариалното прехвърляне на паркомясто или се признава директно на приход (примерно като продажба на стоки)?
И също така при прехвърляне на паркомястото директно на ФЛ трябва ли дружество А да издаде фактура за продажбата му, за да се отпишат натрупаните за паркомястото разходи или се отписват само срещу получените по договора им суми на обща стойност 16 000.00€?

Здравейте, ЕООД получава фактура за международен транспорт 927.00лв. и митническо представителство 120.00лв., съответно фактурата е без ДДС съгл. чл.30 от ЗДДС и чл.23, ал.3 от ППЗДДС.
По отношение на фактурата, мисля че като получател просто я включвам в дневника за покупки в колона 9, без право на данъчен кредит.
Но тъй като не съм имал такъв случай до сега, исках да попитам дали съм прав или пропускам нещо?

Здравейте, подновяваме дейност на счетоводна къща и съответно попадаме в чл.4, ал.13 от ЗМИП. Бях звънял на посочения телефон на дирекция „Финансово разузнаване" и там не получих отговор за това освен уведомление по чл.107 и заповедта за лицето, какво друго трябва да се подаде към тях и изобщо какво трябва да се направи, понеже жената която вдигна телефона не беше наясно и ми каза да задам въпрос по мела, обаче вече 2 седмици никакъв отговор. Подготвихме вътрешни правила, заповедта за избор на лицето и уведомление по чл. 107 от ЗМИП, съответно заповедта и уведомлението ги изпратих на имейла, който каза жената по телефона. Обаче като се поразрових попаднах и на този регистър - https://aml.dans.bg/goamlweb_prd/home, но не съм сигурен трябваше ли да се регистрираме в него или е само при подаване на сигнал за съмнителни сделки?

Здравейте, относно срока за подаване на съответните документи към ДАНС, от статията разбрах че срока за новорегистрирани дружества срока е 4 месеца от вписване в търговския регистър. Само че при нас е възобновяване на дейност, като управители ще са единия съдружник и още едно лице с ДУК. Вписването на промяната на управителите стана на 16.05.2024г., но реално дружеството ще поднови дейност от Юли или Август месец. Също така през 2019 година дружеството е подало всички необходими към онзи момент документи по ЗМИП, но в началото на 2020г. спира дейност. Въпроса ми е сега трябва ли да се подават отново към ДАНС и в какъв срок трябва да се подадът?

Дружеството е без дейност от м.06.2020г., през 2023 година явно са взели решение за ликвидация на дружеството. През декември 2023 прехвърлят чрез покупко-продажба лек автомобил на единия съдружник и на 20.12.2023г. подават в НАП уведомление по чл. 77 от ДОПК. В началото на февруари 2024г. приключи проверката от НАП за подаденото уведомление, също така малко по късно излезе и дерегистрацията по ДДС. Сега за 2023 година трябва да подам ГО и ГДД чл.92 по ЗКПО.
Мисля, че за 2023г. си подавам стандартно ГО като за нормална дейност заради продажбата на автомобила и стандартна ГДД по чл.92 за отчитане на печалбата.
Но не съм сигурен да разсъждавам правилно за 2023г. или с подаденото в  НАП уведомление по чл. 77 от ДОПК, може да се приеме за начало на процедурата по ликвидация, и ГО за 2023г. да е за фирми в ликвидация.
Та за това ще помоля за мнение, как е правилно да подам ГО 2023г. и ГДД по чл.92?

Т.е това е за рентата.
Значи нищо не подаваме през 2024-та за командировки, изплатени през 2023-та год.  над 3000лв, нали?

Да, тъй като прага от 3000.00лв. е съгласно чл.13, ал.1, т.24 доходите, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя

Здравейте, АД занимаващо се с производство на изделия от ковано желязо, закупува акумулаторен винтоверт и акумулаторен перфоратор с оглед на стойността се завеждат като ДМА, аз ги определям в категория VII с амортизационна норма 15%. Обаче според управителите на дружеството трябва да са в категория II машини и производствено оборудване и да са с амортизационна норма 30%, тъй като ги използвали постоянно. Според вас коя от двете категории би била по подходяща?

А на адвокатите тарифата съобразена ли е с градовете?

За тях честно казано не съм се интересувал, но с оглед че за тях има приета  Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предполагам са еднакви.

Докато не бъде приета и публикувана "Наредба за минималните възнаграждения за счетоводни услуги" ценообразуването на нашия труд е на око и според много фактори ...
Ама като си нямаме лоби ...

Така е съгласен съм. Просто ситуацията е такава, че управителя на счетоводно предприятие в което работя вече се отказва и ще си се занимава само с одит. Поради което реших и си регистрирах дружество, и като им пуснах оферти за таксите взеха да се оплакват, че даже искат и да са по ниски, понеже и досегашните били високи. Аз реално нямам намерение да ги намалявам и да им работя за без пари. Но се оказа че други колеги на един от клиентите му предложили доста по ниска такса, той например е с търговска дейност с пет обекта, около 1500 фактури, между 2900/3700 операции на месец и 60 души персонал, им предложили да му водят счетоводството за 1 250.00лв. с ДДС на месец. Което на мен ми се вижда доста ниска такса, та се зачудих да не би аз нещо да не си правя добре сметките.

Разбираемо е че цената на счетоводните услуги е редно да се съобразява с града в който се намира счетоводното предприятие и клиентите му. Но се чудех дали някои от колегите имат разработена формула и биха желали да я споделят, в смисъл без някакви конкретни цени, а по скоро с факторите които взема в предвид за ценообразуването?

Здравейте, дружество отдаващо апартаменти за нощувка през букинг, е регистрирано по чл.97а от ЗДДС. През месеца е имал резервация от клиент от Швеция и клиента иска фактура която да се издаде на дружество в Швеция с валиден тамошен ДДС номер.
Въпроса ми е тази фактура трябва ли да мине през дневника за продажби след като услугата все пак е предоставена на територията на България?

Здравейте, имам завършена степен магистър по специалност "Счетоводство и одит в нефинансовите предприятия" и над 4 години професионален стаж като счетоводител в счетоводно предприятие на трудов договор (ако е от значение въпреки че съставям ГФО на клиентите, за съставител винаги е писан управителя на счетоводната къща).
Искам да попитам съгласно горе посоченото бих ли могъл да се регистрирам като свободна професия (или като ЕТ примерно) и съответно да извършвам счетоводна дейност, или трябва да съм и дипломиран експерт-счетоводител?