Здравейте, имам следнто чудене: НПО, което няма никакви приходи, получава дарения обаче изцяло за обществени цели( благотворителни цели) иска да внесе фитнес уреди от Дания ( които да бъдат монтирани в определено училище или градски парк).  НПО-то няма регистрация по ДДС.Търговеца от Дания какзва, че ще им ги продаде без ДДС, та чуденето ми е какво става с ДДС-то. Тази доставка може ли да се третира като освободена на база чл.39 или по точно 41 т.4. Ако е така, то НПО-то трябва да се регистрира по ДДС, на база чл.99  или преди извършване на самата покупка да се регистрира по чл.100. Моля за вашите коментари и корекции, защото знам, че при НПО-тата е малко по -различно от ТД.

Здравейте, да повдигна темата, за да не създавам нова. Искам мнение дали правилно разсъждавам: Българско дружество , не регистрирано по ДДС, закупува оборудване от Китай за изграждане на собствен соларен парк в Сомалия. Стоките директно пътуват от Китай за Сомалия. Изграденият ДМА, ще генерира приход, които няма да бъде обект на ЗДДС , защото е формиран от ДМА, което се намира извън общността. В резултат на това няма да попадаме в хипотезата за следена на облагаем оборот 50 000 лв?Правилно ли разсъждавам?   

И аз така мислех, да го направя, ако имам кредитно. Така с протокола ми се струваше малко хвърчащо, но може би така ще го направя. Но ако още някой изкаже мнение бих била благодарна.

Здравейте, колеги. Може ли съдействие за следната ситуация: имаме ДМА ( компютърна техника , закупена от Amazon). ДМА -то се развали и го върнахме към Amazon, а те от своя страна ни върнаха парите( цялата сума). Нямам КИ, само протокол за върната сума по цитиран артикул. На негово място, няма да го заменяме с нов, идентичен артикул.
 Как да процедирам с ДМА-то . Как точно да го бракувам, какво да правя с натрупаната му амортизация? Никаква идея нямам, как да го премахна от наличните ни ДМА-та? Ако имах КИ, ясно и лесно, но сега....

Здравейте, мисля, че VIES декларации, се ли пускат само за доставка на стоки или, ако сте участник в тристранна операция.

Лиценза е получен, има протокол за неговата доставка и има плащане, отразено по доставчици по аванси.. Просто липсва  0-ва фактура. Разхода не е признаван никъде през тези 5 години. От това което разбрах е най-добре да си закрия салдото с неразпределената печалба в края на 2018 г.  Благодаря ви.

Здравейте, колеги, може ли малко помощ. Излезе ми следният казус: дружество е направило авансово плащане през 2013 г. ( покупка на някакъв лиценз) .До сега няма издадена окончателна фактура ,в което е посочен и приспаднат платеният аванс. Според вас мога ли да го призная за разход към 2018 или не? Как да изчистя това салдо, за да не виси повече.

Благодаря, много, на всички включили се в дискусията.

Разбрах, колеги. Явно няма начин.

А при положение, че колата е закупена втора употреба, и я продаваме отново, може ли да се самоопределим като дилър, или не. При положение, че това ни е единична продажба, различна от основната ни дейност, не мисля, че би минало пред данъчните. Извинявайте, колеги питам така, защото човека иска, да му спестя ДДС, някак, ако е възможно.

Здравейте, не нашето дружество не е дилър на автомобили. Преди 3 години, спешно закупува автомобил втора употреба от дилър на автомобили( някаква авто-къща), за което автомобилът е фактуриран на база чл. 50( без нищо друго описано). Автомобилът е използван единствено за основната дейност на дружеството. Тъй като е лек, и нямаше много разходи по него, не е използвано никакво ДДС( за горивото му). Тъй като сега аз водя счетоводството на това дружество, не знам много по този въпрос. Просто сега автомобилът ще се продава на някакво физическо лице, с което няма нищо общо, тъй като има някакъв проблем, и ремонта е изключително скъп. Собственика на дружеството реши , че е по добре да се продаде. Та въпросът ми е с ДДС ли да пусна фактурата, или без ?

Здравейте, колеги, имам следният казус: дружество е закупило преди 3 години лек автомобил от юридическо лице, без ДДС, на база чл. 50 от ЗДДС. Сега дружеството продава същият автомобил на физическо лице, и питането ми е фактура с ДДС ли издаваме или без, като се позовем отново на чл. 50, ал.1?

Здравейте, дружеството ни е регистрирано по ДДС, съгласно чл. 100, ал.1. Получаваме заем от финансово дружество от Германия. Дружеството е регистрирано по ДДС, в Германия. Дотук добре, но получаваме две фактури за комисионна за отпуснатия заем, и такса обслужване на заема. Фактурите са без ДДС, без да е цитиран някой член от европейската директива. Сумата е голяма, около 20 000 евро. Според вас как трябва да се осчетоводят получените фактури. Трябва ли да се съставя протокол по чл. 117, или на база на нашият закон по ДДС и чл.46 , ал. 1 приемам тези фактури като освободени доставки и не начислявам ДДС .В кои колони на дневника по ДДС, трябва да влязат.

Ако не са, тогава си признавам прихода за данъчни цели, с което си увеличавам ФР с левовата равностойност на дивидента.

Здравейте, колеги. Имам нужда от съвет. Имаме дружество регистрирано тук в България, което получава 20 000 eur. дивидент от друго дружество, регистрирано извън ЕС. И двете дружества за ДЗЛ . Според вас има ли някаква разлика при отчитането на този приход за нашето дружество.  Мисля , че трябва да го отчетем в с-ка приходи от дивиденти, след което при годишното приключване да не го признавам данъчно, и с него да намаля ФР. Според вас пропускам ли нещо?

Благодаря ви, за насоките.

Здравейте, може ли малко съдействие. Януари месец сключихме граждански договор с лице от Иран, което пребивава временно в България и има ЛНЧ. За мес.януари ми изплатихме сума под минималната РЗ, удържан му е авансов данък за съответната сума. През месец март използвахме същото лице за преводач в Иран, на бизнес форум. Изплатен му е хонорар  над 1000 лв., по същият ГД. Питането ми е следното: тъй като услугата не е извършена в България, мога ли да му удържа само 10 % данък при източника, или трябва да го включвам в Д1 и Д6, тъй като сумата по ГД е над минималната за страната.

Здравейте, колеги. Имам следният казус и ми трябва помощ в разсъждението:
1.   Закупуваме стоки от Германия, които пристигат тук в България ( имаме транспортни документи, доказващи физическото пристигане на стоките).
2.   Ще продаваме същите тези стоки на фирми в Африка и Иран, за което разполагаме с документи за износ.
3.   Освен стоките, ще фактурираме и извършване на услуга на тези дружества.
Въпросите по които разсъждавам са следните:
1.   За стоките, които пристигат тук в България, трябва да  начисля ДДС, чрез протокол по чл. 117 в дневника на покупките и дневника на продажбите. В  Дневник продажби – кл.9,кл.20 и кл.13 , дневник покупки – кл.10 и кл.11)
2.   За износа, фактурата която издаваме е с 0% ДДС, на база чл. 28 и ще бъде отразена в кл.19 , в дневника на продажбите.
на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако
3.   Относно фактурирането на услугата: няма да начислявам ДДС съгласно чл.21 , ал.2 .
Според вас, бъркам ли някъде?

Благодаря.

Здравейте, трябва да сключа граждански договор с Иранско лице, временно пребиваващо в България. Има ЛНЧ, но към момента май не се осигурява никъде. Ще ползваме услугите му за преводач на документи. Как да оформя гражданският му договор, като ще го ползваме само тогава когато имаме нужда от него: Например веднъж месечно или няколко пъти в месеца. Ще превежда документи, като имаме договорено възнаграждение за час. Знам, че ГД се сключва за извършена услуга и договорена обща сума, но като не знам какво количество работа ще има и за колко време( 2-3 или 4 месеца), как да оформя този ГД.