Както вече казах - напълно подкрепям мнението Ви. Предполагам, че за определение на "Дилър", разглеждате следния текст:
23. "Дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети" е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон.
С радост бих го обсъдил, за да придобия яснота над проблема. Аз как разсъждавам:
1. Дилърът е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, с цел да ги продаде
2. Доколкото няма изискване за минимален оборот на този вид сделки, нито за минимален брой сделки - то Дилърът би могъл да е такъв още с първата си покупка и съответно продажба на стока втора употреба
3. Ако Дилърът закупи кола, доставката на която е освободена по чл. 50, ал. 1, то той може да се възползва от избора, който му предоставя чл.143, ал.1 и то без да има изискване за предходни сделки
Единственото слабо място е "покупката с цел продажба". За това трябва да докажеш желание за продажба - заповед, решение или каквото може да направи фирмата. Следва да отбележим, че няма и срок за продажбата, който да е ограничен от закона. При това те са реализирали тази продажба в последствие.
Аз мисля, че лицето може да се "самоопредели" като дилър, без предварително да е извършвал тази дейност и да се възползва от възможностите, дадени му от закона.
Но с радост ще се вслушам и в обратното мнение.