Да, аз също мисля така . И ако има изход е в преразглеждане на лихвите и като резултат от това евентуално коригиране на момента с прихващането им.
Успех Ви пожелавам !

Благодаря Ви
Открих публикация по казус , като моя :недеклариран с Д.6  ,но внесен в срок данък :
https://bganaliz.com/postaveni-vaprosi-vav-vrazka-s-vavezhdaneto-na-edinna-smetka-za-plashtane-na-danatsi-i-osiguritelni-vnoski/


Вх.№ 070089 от 15.03.2013 РО ПЛОВДИВ Отг. ОУИ Пловдив 

фактическа обстановка::
дружество е подало декларация образец № 6, с която е деклариран грешен размер (по-малък от дължимия) данък върху доходите на наетите във фирмата лица.
Данъкът е начислен и преведен в срок и в пълен размер.
Допуснатата грешка следва да се коригира чрез подаване на нова декларация образец № 6 с размера на остатъка до вярната сума на данъка

Въпросът, който поставяте, е дължи ли дружеството лихва, предвид платения в срок дължим данък?

Следва да се има предвид, че когато лицето е наредило плащането по код за вид плащане различен от този по който е отразено задължението по декларацията не следва да се приема като надлежно направено волеизявление на лицето.
С оглед максимално гарантиране правата на задължените лица, органите по приходите следва да изискват от тях да подават декларация за задълженията, които са платили, но не са декларирали.
 Ако внесената сума е по-голяма или равна на задължението по декларацията, след възражение от страна на лицето начислената лихва се сторнира изцяло, а в случаите когато внесената сума е по-малка от задължението – за разликата следва да се начисли лихва за забава.
Предвид гореизложеното, за да се прецени дължима ли е начислената лихва в данъчно-осигурителната сметка на дружеството след подаване на декларация образец № 6 с размера на остатъка до вярната сума на данъка, следва да бъде подадено възражение в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, придружено от подкрепящите го документи.
‘

Благодаря Ви за отговорите
Проблемът е точно в алгоритъма за начисляване на лихвите..
До подаването на Д.6 имам надвнесени суми..всички недекларирани данъци по ЗДДФЛ са платени в съответните срокове
И нямам задължения за други данъци..Документирано е сьс справка към АПВ от м.02.2019
Подавам Д.6..и в справката за плащанията  ,на всеки ред за деклариран и погасен данък ЗДДФЛ се поевява /начислява и прихваща/ лихва..
И след прихващане на  лихвите по първите декларации/всяка декларация е за данък за 4 месеца/...надвнесената сума се изчерпва ..
И сега по сметката стоят като главница и начислени лихви декларираните суми  в последните 3 декларации/ т.е. за 12 месеца

Всъщност технически това е възможно, но при всяко положение с "участието" на НАП - заличаване на старите и подаване на нови Д6 . Всичко това на място. Не съм сигурна, че биха го направили. Не пречи да опитате все пак.

Как да стане ?
Чрез молба... искане...заявление ?
Има ли някаква практика, формуляри на НАП?

https://nap.bg/news?id=3905

да ...това е ситуацията ..
но търся вариант за намаляване на лихвите?
Има ли възможност да се  заличат подадените Д.6/защото са подадени обратно на хронологичния ред../ 
и да се подадат нови Д.6  : първо за 2105 и накрая за 2018 ?
така начислените лихви ще се намалят

А за глобата...текстът на чл.355 подлежи на тълкуване...не е посочен изрично данък по ЗДДФЛ...а само социално осигуряване..
И неподаването е с цел...да се избегне плащането на задължения..а в моя случай данукът е платен в срок,без да е деклариран...подавана е НЕПЪЛНА  декл.6


П.п...Пиша през друг профил...получи се блокаж

Благодаря ..
Интересуваме повече отговор на втория въпрос..възможно ли е и как .да се коригира поредността на погасяване на задълженията.,които възникват с подаване на Д6..
И обстоятелството,че от надвнесени суми по сметката са покрити задължения за авансов данък по ЗКПО ,чийто падеж 15.04.2019 г все още не е настъпил...а с тази сума щеше да се покрие част от задължението по подадените Д.6

Благодаря Ви за отговора.
Допълнителен въпрос:
Командировките на управителя са периодично повтарящи се / всеки вторник и четвъртък/ с еднакви задащи при всяка .
Възможно ли е да се ползува заповед за командировка за няколко дни - месец?

Здравейте,
Моят въпрос е за командировки на съдружник в ООД / управител  на дружеството по трудов договор и вписан в търговския регистър като управител  / .
Дружеството има търговски обект/ бензиностанция/ в населено място /на 40 км/ различно от седалището на дружеството и местоживеенето на управителя .
По трудов договор в дружеството работят : управител и 4 продавачи.
Управителят изпълнява всички други дейности ,освен продажба на горива и масла и за това  пътува два пъти в седмицата с личен автомобил до търговския обект за : доставка на стоки/ масла./, инкасо на парите ,ремонт и поддръжка на машини и съоръжения ,зареждане на кафе автомат и др,  и изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време на деня в това  населено място без нощуване,

Въпроси:
 1.Необходима ли е предварително издадена писмена заповед – може ли да се прилага  чл 8 ал 4 Наредба за командировките
... За ..., ръководителите на ведомства и предприятия, ...писмена заповед за командироване не се издава. Разходите за командировките на тези лица се изплащат въз основа на представени документи, изискващи се по тази наредба. След изтичане на всяко тримесечие се изготвя писмен отчет за получените командировъчни пари, който се одобрява от съответния колективен орган.
 2.Има ли разлика в размера на пътните пари ,ако се пътува с личен или служебен автомобил?

3.Ако на управителя са изплатени дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката / на основание на чл.23 от ЗДДфЛ - двукратния размер на определените с Наредбата за командировките ../какъв размер от тях се признават за данъчни цели?

Извинявайте за дългия въпрос- на трябва да поясня обстоятелствата .
Благодаря Ви предварително.

"Аз мисля,че ако през периода м.01.07-30.09.2017 се разпределят дивиденти с 12 протокола например,това ще предизвика проверка,защото касовата наличност за 2016 г.остава същата."

deny51@abv.bg ,
и да подадете коригираща няма да намалите касовата наличност за 2016 - тя вече е приключила, както е. Просто ще си признаете укриването на данъци. Харесва ми Вашият управител и мисленето му.

Прочети пак писмота на НАП:..."В случай че към настоящия момент посочената във финансовия отчет като касова наличност сума не е реално налична .."
Слушай какво ти казва управителя

И при мене е същата дилема /за сумата около 198 хил.лв/
1-ви вариант : 20 протокола за разпределен дивидент /с дати на решенията от 01.07.2017 до 30.09.2017/ ,декларация и плащане на данъка до 31.10.2017 г -няма да има глоби и лихви за закъсняло подаване/плащане
2-ри вариант - нова декларация по чл.92 част 7- за 98 хил лв скрито разпределение за 2016 г и 11 протокола за разпределен дивидент /с дати на решенията от 01.07.2017 до 30.09.2017/
Кой от двата варианта е за предпочитане - по реален и няма да предизвика ревизия?

Чл. 75. (1) При откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната.

Всяка операция по реда на възникването и. Сторнирането - в годината на неплащане на съответното задължение. Отписването - в годината на наличие на условия за това съгласно ЗКПО. И уведомяване на НАП съгласно чл.75. Преработвате си счетоводните записвания за всяка съответна година и  формирате данъчния резултат все едно не е допускана грешка. НАП прави необходимото за промяна на данъчния Ви резултат през съответните години.

1.В случая ,ако се направи сторниране ,за декември  2006 г , :
501/411   /-18000/ за съответната година  няма да се  се промени данъчното задължение/данъчният резултат  за 2006 г.
А за следващите години - до сега - как да се отрази промяната в Об.вед-ст за всяка година - променените салда след сторнирането на с-ка 501 и с-ка 411
Трябва ли да се уведомява НАП - да се подава декларация?
2,Мога ли сега , през 2017 г  да запиша  тези 18000 лв като несъбираемото/отписаното/ вземане и да се начисли по дебита на с-ка 609 Други разходи :
411/609  18000

- има ли някой, който вече е коригирал ГДД по чл.92 и да сподели последствията с декларациите по чл.55 и чл.73 от ЗДДФЛ?

В писмото на НАП от 14.09.2017 :
" Подаването на новата декларация се извършва в 14-дневен срок от получаване на настоящото съобщение в компетентната териториална дирекция на НАП. По този начин по отношение на дружеството биха се реализирали благоприятните последици на чл. 267, ал. 2 от ЗКПО, а именно отпадане на административнонаказател ната отговорност за извършено скрито разпределение на печалбата. ..."[/color]

не обещават ,че няма да има :
-санкции за неподадена в срок Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ?
-законната лихва за невнасяне в срок на дължимия данък?
-имуществена санкция за неподаване на Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ ?

Добавете към това и чл.75 ЗКПО .

Търся решение   :
1.Как тази сума 18000 лева да се сторнира от с-ка 501 Каса  и да се запише като несъбираемо/ отписано/ вземане?
2.Може ли и с какви счетоводни операции несъбираемото/отписаното/ вземане директно да се начисли по дебита на с-ка 609 Други разходи или са необходими междинни записвания?

Доказателство ,че няма плащане е декларацията .че не е платил и задължението да плати до...

Касовият бон излиза автоматично от ЕСФП - продажба на горива .
В края на месеца ,за всички касови бонове се издава фактура - с клиента се уточнява как ще я плаща -- в случая е заявил плащане в брой - до три дни от издаване на фактурата . Но следва забавяне, разтакаване ...били сме наивници .
Как да поправим стореното - да сторнираме с-ка 501  т.н

Здравейте,
Имам питане във връзка с особен случай на несъбрани /несъбираеми /вземания
През  декември 2006 г . за около 20 дни , ООД „Х” ,е закупило от нашата фирма  ,на разсрочено плащне  стоки за около 18000 лева.
Фактурите от продажбите са осчетоводени като продажби в брой??? Записа е операция С-ка 501каса/ с-ка 411 клиенти  -  поради изричното искане от ООД „Х” - фирмата купувач , във фактурите да е записано .че е платено в брой-  банковата им сметка е блокирана...
През април 2007 г купувачът  е подписал  „декларация” в която са описани дължимите суми и задължението да ги заплати ,разсрочено, до края на 2007 г.
В началото на 2008 г фирмата купувач ООД „Х” е прехвърлена / без активи , но с огромни задължения/ на социално слаб.  И затова, след обстойна проверка , с констатацията  ,че няма активи ,към които да искаме изпълнително производство, не сме водили дела- за да не правим излишни разходи .

Изминали са 10 год от тогава,но тези 18000 лева продължават се водят като касова наличност  - по с-ка 501 Каса?
Въпроси:

1.Как тази сума 18000 лева да се сторнира от с-ка 501 Каса  и да се запише като несъбираемо/ отписано/ вземане?
2.Може ли и с какви счетоводни операции несъбираемото/отписаното/ вземане директно да се начисли по дебита на с-ка 609 Други разходи или са необходими междинни записвания?
3.Може ли тази сума 18 000 да се раздели на части, за да не  излизаме на загуба..Данъка по чл 92  който плащаме е около 5 6 хил.лв годишно?

Благодаря Ви предварително