" Продължавам да търся аргументи в полза на текущото признаване на авансовите вноски като актив, но не мога да намеря. "

Когато към дата на междинния финансов отчет с достатъчна степен на сигурност преценяваме, че имаме надвнесени авансови вноски, за които ще искаме възстановяване по реда на ДОПК с подаването на ГДД, съвсем резонно е да ги представим като вземане. Текущите записвания не са толкова драматични, всеки сам да си решава, важно е представянето във финансовия отчет, а то трябва да е базирано на принципите и качествените характеристики, заложени в ЗСч. и приложимата счетоводна база.
Моето мнение е, че 14 години след отмяната на задължителния национален сметкоплан и задължителните кореспонденции между сметките е крайно време да се излезе извън матрицата на сметки, шифри и статии. Важното е представянето във финансовия отчет.  В определени случаи авансовите вноски следва да се представят в намаление на текущия финансов резултата, в други  - като вземане. Това зависи от конкретния случай и при спазване на изискванията на приложимата счетоводна база.
За мен ключовото е не толкова методиката или липсата на дефиниция за различните от независимата икономическа дейност цели, а факта, че изричното деклариране на тези данъчни основи, които са за "лични нужди", автоматично реферира към задължения по други данъчни закони и евентуално КСО.
Отчета на дъщерното дружество може да бъде заверен от "Certified Public Accountant" в резидентаната страна, а вашия одитор да завери отчета на майката /индивидуален и консолидиран/, като разбира се приложимата база за групата трябва да е МСФО.
Сериозните международни групи решават този въпрос като използват услугите на одиторска компания от четворката.

ами, честно казано, аз не се сещам за изключение, поради което да не подлежат на одит
заради чл.37д АД-тата задължително съставят и консолидирани отчети, без да могат да ползват облекченията на предишните членове - прагове, незначителност и тн, съответно излиза, че дори и най-дребното дружество, което е дъщерно на АД, подлежи на одит, заради задължителното му включване в консолидацията

и понеже тази година и аз ще съм в подобна позиция (АД-майка), но дъщерното ни дружество е регистрирано в чужбина, се чудя как точно нашият одитор ще заверява годишния отчет на чуждестранното дружество, съставен по различно законодателство.... някой има ли подобен опит ?
antea, въпросите са добри и същевременно риторични. Могат да бъдат зададени и други подобни въпроси по закона, което говори за липсата на експертиза в законотворците. По-лошото е, че подобни въпроси не присъстват в дневния ред на колегите.
А липсата на инвентаризация не поставя ли под въпрос достоверността на финансовия отчет, т.нар. вярно и честно представяне във всички съществени аспекти? И каква е логиката да се обвързва задължението за инвентаризация с размера на приходите, при условие, че се инвентаризират активите и пасивите?
До колкото съм информиран, със САЩ споразумението е нереципрочно. Само България ще предоставя информация за сметки на американски данъкоплатци в български банки. Американците няма да предоставят такава информация за българи в САЩ.
Те и еднократно да го почистят, разходът пак няма да стане ДНМА.
2. Според чл. 45 ал. 4 от ЗДДС отдаването под наем на физическо лице е освободена доставка

Според същия член ал.7 доставчикът може да избере доставката да бъде облагаема.
Абсолютно. Една такава промяна в ЗДДС, ако се случи, е прелюдия към последващи промени в законите за преки данъци в посока на увеличаване на данъчната основа  с тая част раходите, която е за "лични нужди" съгласно "методиката".
... и трудното би могло да се окаже по-евтино от леснотото, евентуално.
И за да не изглежда всичко толкова прекрасно ...:

"Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит."
"Активите и пасивите не се компенсират, освен когато това се изисква или е разрешено с друг счетоводен стандарт. "
"Активите и пасивите по отсрочени данъци се представят компенсирано във финансовия отчет"

"Предприятието не компенсира активи и пасиви или приходи и разходи, освен ако не се изисква или разрешава от даден МСФО."
" Финансовите активи и финансовите пасиви се компенсират и нетната сума да се представя в отчета за финансовото състояние, когато и само когато предприятието:
                    а) понастоящем има юридически упражняемо право да компенсира признатите суми; и
                    б) има намерение или да уреди на нетна база, или да реализира актив и едновременно с това да уреди пасив."
Не съм юрист и не искам да навлизам в тая материя, но едно решение на ВКС по гражданско дело за несъстоятелност на ТД не е съдебна практика и не е източник на право, още повече пък в административното производство. Виж, ако беше тълкувателно решение по можеше да се съглася /тълкувателните решения, макар да нямат силата на административен акт, са източник на право/, но на този етап аз лично не бих се осланял на това решение относно това, дали условията в чл.134 ТЗ се прилагат кумулативно или алтернативно.
На кой съд? Европейския?
Може ли линк?
Това с допълнителните парични вноски напоследък се предлага като едва ли не универсално решение, но изобщо не е универсално - има две условия, които трябва да са кумулативно изпълнени, за да е приложимо.
И за двете неща няма проблем ;-)

В такъв случай, действайте!  :))
"фирмата иска да продаваме единият автомобил, който е взет на финансов лизинг/лизинга още не е изтекъл/" - Фирмата може да иска, но едно са желанията, друго са обективните възможности.

"Издавам си фактурата с ДДС." - А дали има основание за това според ЗДДС?
"Имаме ли право  да издадем такава фактура." - Не.