Фирма има получен заем от физическо лице от България. Договорена е годишна лихва в размер на 10 % Трябва ли в ДДС дневник продажби да се включват протоколи за начислената лихва и да се ползва частичен данъчен кредит за покупните фактури?

Фирмата ни доставя ИТ услуги на Турско дружество за развитие и поддръжка на уеб сайт. Тъй като услугите се потребяват в Турция, не би следвало те да формират облагаем оборот за задължителна регистрация за нас. Моля ви споделете какво мислите? Нали не е проблем, че извършваме подобни услуги без никаква ДДС регистрация?

Във фирмата ни има физическо лице, което се осигурява като самоосигуряващо се и после ни възстановява преведените суми за осигуровки. Въпросното лице не е собственик/съдружник или свободна професия. Не получава доход от фирмата ни, а просто иска да се осигурява от някъде. В нарушение ли сме че го правим? Ако да, то как е най-удачно за лицето да се осигурява без да получава доходи?

Лице ще работи от 12.00 до 8.00 сутринта. Работодателят иска нетното му възнаграждение да бъде 1 200 лв. Моля ви помагайте как да калкулирам колко трябва да бъде брутото?
Идеята ми е да не ползваме сумирано отчитане, а като нормален ТД.

Към датата на прекратяване на трудовия договор лице е ползвало платен отпуск с два дни повече от полагаемия му се за съответния период. Тоест за периода до дата на напускане му се полагат 14 дни, а то е ползвало 16. Можем ли двата дни да ги удържим от заплатата? Според мен по-долния текст на чл. 33, ал. 2 от Наредбата за РВПО не е приложим, тъй като той касае случая, лицето да е ползвало авансово целия си годишен отпуск, а нашия случай не е такъв:
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят нямат право да ползуват платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.

Фирмата ни внася компютри, сървъри и друг хардуер с цел криптирането им и последващото им изпращане на клиенти, с които наше свързано лице от трета страна има сключени договори за тези услуги. В последствие, на месечна база ние издаваме една приходна фактура към свързаното ни лице за всички възникнали във фирмата ни разходи.

1. Как следва счетоводно да отчитаме закупеният хардуер, който в повечето случаи надвишава 700 лв., но пък не се ползва от предприятието за период по-дълъг от 12 м., тъй като той е предназначен след криптиране да се изпрати към клиент (с който не ние, а свързаното ни лице има договорни отношения)?

2. Какво би следвало да бъде ДДС третирането на хардуера, който внасяме, обработваме и изнасяме?