https://uvolni.me/post/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BC%D1%81-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B7/

На първо място разпоредбата на чл. 244 от КТ предоставя две отделни правомощия на Министерски съвет, съответно в т. 1 и в. т.2 – да определи минимална работна заплата и да определи видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, доколкото не са определени с този кодекс. Ясно законодателят е разграничил минималната работна заплата от една страна и допълнителните трудови възнаграждения от друга, т.е. двете са независими едно от друго при определяне на трудовото възнаграждение, което се състои от техния сбор.

 Цитираните норми са ясни и непротиворечиви. Министерски съвет не определя по реда на чл. 244, т. 1 от КТ минимално брутно трудово възнаграждение, а минимална основна заплата, която е един от елементите на брутното трудово възнаграждение.