Нище не може да предприемете! За да се изплати болничният, трябва поне предния ден да е бил отработен или болничният да е издаден от следващият ден

Добре, че съдът не мисли така.

Има доста решения, подобни на това:

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/721445588d457885c2257af70050cc1a/0c888ba95311ec6ac2257b3a0025f006?OpenDocument

 Всъщност май само който не е обжалвал отказа, не е получил обезщетение.  Но без обжалване не става

Защо? Баш по темата си е приложеното писмо. Изпитвам удовретворение, че стигна до него и че считаш, че то е достоен завършек на дискусията, независимо дали ще промениш мнението си относно задължението за осигуряване в подобни ситуации.

Бай-бай и от мен и не ми се сърди - нищо лично

Най ми харесва последното изречение:

Съдружник, който декларира по съответния ред, че не упражнява трудова дейност като такъв в дружеството, не следва да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО.

Естествено, харесва ми и болдвания текст (малък опит за дефиниция, ама не от ЗДДФЛ).
Защото съгласно него при така описаната ситуация трудно ще се докаже, че за периода от една година (ако толкова трае договора) лицето е извършвало дейност повече от 1 ден месечно (като изключим датата на подписване на договора).

Но във всеки случай в конкретния казус дори и съгласно това писмо на МТСП не виждам причина лицето да се осигурява за целия едногодишен период. Стига да има нерви всеки месец да подава по две окд 5 за възобновяване и прекъсване на дейност за еднодневния период (може да ги занесе наведнъж дори), в който евентуално се е потрудил с някакво хактическо действие (подпис на СИС, да речем), отнело му 10 секунди, ако подписът му е много завъртян. А ако няма СИС или плащането е извършено еднократно, знаеш ли кога ще си направя труда да ходя до НАП, и да унищожавам хартия, само заради риска, че някой ще тръгне да ми прави мръсно и да търси доказателства, че има подписани от мен документи.

Именно обмисляне му е майката. А категоричността на отговора без аргументи, не говори за обмисляне

А така. Това развитие на темата ми харесва вече. Радвам се, че постави условията и призна, че ако не са налице тези условия, няма основание за осигуряване заради едното действие на договор за наем. Трудова дейност му е майката.

Страхотно. За деня, в който ще взема решение да си разпределя дивидента, ще трябва да се осигуря - дали като самоосигуряващо се лице, или като управител - без значение. Може да се каже, че е била налице дейност по управление и не бива да се отрича този факт.

Ами по същата логика може да постъпи и колегата, чиято дейност се изразява в подписване на договор за наем на недвижим имот на ЕООД-то му. Ще се осигурява в дните, в които извършва някакво администриране - деня на подписване на договора, примерно. Ако има някаква друга административна дейност в определени дни - нека се осигурява в тези дни. Ама ако си работи на трудов договор някъде или си почива, не виждам причина да бъде осигурено лице за целия период на действие на договора.  Освен ако не иска да е така Но в случая се разбра, че няма желание. Не виждам причина да му вменяваме задължение.

Ако Вие сте съдружник в ООД-то, трябва да се самоосигурявате.

Трудовата дейност, която извършвам в ООД-то, я извършвам на базата на сключен с ООД-то трудов договор. Така че дори и да бях съдружник, не намирам основание да се самоосигурявам за дейността си в ООД-то - там съм лице, осигурено по чл. 4, ал. 1, т. 1. Но в ООД не съм аз съдружник, а ЕООД-то, на което съм собственик.
Следва ли да се осигурявам заради това, че ЕООД-то ми отчита приходи (от дивиденти и банкови лихви). Или, запитано по друг начин, наличието на приходи от финансова или инвестиционна дейност на дружеството доказват ли по безпорен начин трудова дейност на неговия собственик.

Питам, защото имам следния казус. Аз съм собственик на ЕООД, което известно време упражняваше търговска дейност, аз полагах личен труд във връзка с тази дейност и се самоосигурявах. Междувременно ЕООД-то ми стана съдружник в едно ООД.
Спрях всяка дейност в ЕООД-то. Работя по трудов договор в ООД-то, в което ЕООДто ми е съдружник. Редовно ЕООД-то по решение на общото събрание на съдружниците на ООД-то получава дивиденти. След като спрях основната дейност, заради която беше регистрирано ЕООД-то ми, прекратих самоосигуряването си. Останах само с доходите от трудовия договор в ООД-то и съответното осигуряване по него. Дивидентите на ЕООД-то се трупат във фирмената сметка (на ЕООД-то) и банката начислява някаква лихва.
Правилно ли постъпвам като не се самоосигурявам?

 в ДР на ЗДДФЛ се дава и определение на това какво е трудова дейност. С или без възнаграждение полагането на личен труд е извършване на трудова дейност.

Умолявам за точен цитат на това определение. Толкова отдавна го търся!
Прочета ли определение на трудова дейност (независимо дали в ЗДДФЛ или някъде другаде), ще си реша голям проблем.

ЗДДФЛ има отношение към казуса, само ако самоосигуряващото се лице има доход за положения личен труд. Ако то прецени, че след като не полага личен труд, няма право и на възнаграждение за него, цитирането на ЗДДФЛ е напълно неудачно.

Заминавайки на околосветско пътешествие не съм се погрижил за вписване на нов управител, нито на прокурист. Нарушавам ли някоя нормативна разпоредба?

Та така да се върнем на основния въпрос. В какво се изразява административната ми дейност в периода 02.05.2013 - 30.04.2014?

Не разбирам цитирането на буква "и" от ЗДДФЛ с каква цел е направено.
Извършва ли трудова дейност собственикът на ЕООД, отдало фирмен имот под наем, докато не прави нищо. Това е въпросът.
Да, дружеството има дейност, но тя не е свързана с трудова дейност на собственикът и. А трудовата дейност на собственикът е основание за осигуряването му.

Ако аз в качеството си на едноличен собственик - управител сключа договор за наем на фирмен имот на 01.05.2013 (считано от 01.05.2013) и срокът на този договор е до 01.05.2014, мога да подам окд 5 за начало на трудова дейност от 01.05.2013 и да прекъсна с ново окд 5 трудова дейност от 02.05.2013. Как вие ще ми докажете, че от 02.05.2013 до 01.05.2014 съм извършил трудова дейност?

И ако ви  покажа доказателства, че съм бил на околосветско пътешествие, мислите ли, че съдът ще реши във ваша полза желанието ви да приберете от мен едни осигуровки само заради факта, че по фирмената банкова сметка ежемесечно е постъпвала договорената наемна сума?

Бихте ли ни посочили нормативно основание за това, че отдаването под наем на имущество примерно от ЕТ, Е / ООД не е извършване на дейност от страна на фирмата и не изисква осигуряване от собственика.... ?

Естествено че не мога да посоча такова нормативно основание. Отдаването под наем на имущество само по себе си не е основание за осигуряване. Защото иначе щеше да е записано някъде в КСО в член 4.
Тук обаче става дума за друго - имаме ли наличие на трудова дейност на собственик на ЕООД, което притежава имот и този имот е отдаден под наем. И какъв е периодът на тази трудова дейност - непрекъснато по време на договора или в определени моменти - да речем при сключването му, при извършване на някакви ремонти за сметка на собственика. Аз съм за второто. Приемам, че може да има и друга теза - вашата, но във всички случаи тя трябва да се обоснове от наличието на трудова дейност.

Надявам се, че не смятате да задължите да се осигуряват собственици на дружества, които имат фирмен влог и никаква друга дейност освен получаването на лихви от този депозит.

Да де. Ама няма категорична забрана да се удържат от възнаграждението, ако е предвидено такова. Да не говорим ако администраторът на дружеството и на самоосигуряващото се в него лице е един и същ, както е в 99,9 % от случаите. Да не говорим пък за случаите, когато администраторът на дружеството е неговият управител и въпросното самоосигуряващо се лице. Той (администраторът) с нищо не нарушава никакъв закон, ако вместо да гони лицето да подписва приходен касов ордер и разходен касов ордер, си спести половината труд.

Иначе няма спор, че внасянето на осигуровките може да не става през дружеството. Тогава обаче осигуровките не се приспадат от възнаграждението, преди облагане с данък. Но дори и за това най-вероятно няма да има спор въпреки първия твой пост в темата.

Спорът е, че ако така и така внасянето на осигуровките става от банковата сметка на дружеството, не е задължително те да се внасят на каса от самоосигуряващото се лице, а да се удържат от така и така начисленото му възнаграждение при изплащането, ако моментът на изплащането предхожда моментът на вансянето на осигуровките или при начисляването - ако моментът на начисляването на възнаграждението по някаква причина е след момента на внесените от дружеството осигуровки за съответния месец.

2. за отдаването под наем
" Как гледат данъчните на това? "

Като на упражняване на дейност и произтичащо от това задължение за осигуряване.

За целия период на действие на договора за наем ли?
Къде въпросът е намерил нормативно решение?

На мен също ми се струва абсурдно да се сключи един договор за наем за 10 години и на това основание лицето да се осигурява през целите 10 години, въпреки, че след подписването на договора няма никаква дейност. Струва ми се, че ако се приеме едно такова разбиране, много хора, които търсят основание за осигуряване, но нямат такова, биха могли да прехвърлят някаква вещ на името на някакво дружество, специално учредено за целта от тях, да сключат някакъв договор за наем на тази вещ и да се осигуряват, да се осигуряват и чак да се пенсионират заради натрупан осигурителен стаж

Личните осигуровки на СОЛ са за негова сметка и не следва да се удържат от възнаграждението му за положен личен труд. Приспадат се от сумата на това възнаграждение единствено с цел определяне на данъчната основа за изчисляване на ДДФЛ.

Това, че личните осигуровки на лицето са за негова сметка, не значи, че не могат да се удържат от възнаграждението му. Именно удържайки ги от възнаграждението му, те стават "за негова сметка".

Ако размерът на възнаграждението се определи на 200 лв, и лицето избере осигурителен доход, върху който се дължат осигуровки в общ размер 200 лв, не е необходимо да се разменят едни 200 лв межде лицата (самоосигуряващото се и дружеството) в двете посоки - дал Петко, взел Петко.

Не че е забранено да се размятат напред-назад въпросните 200 лв, но по никакъв начин това не е задължително.

Би трябвало да потърсите някакъв писмен документ, където да е споменато на какво основание се отпускат тези средства и тогава ще Ви стане ясно как да ги отразите.

Това е така. В пресата се срещат много статии, в които се говори, че ще обезщетяват животновъдите заради шапа. Но това са все още само журналистически приказки.

За мен няма логика да се плаща данък върху обезщетенията за това че им избиват животните, така или иначе не ги обезщетиха на 100%, а сега и данък на тези пари да плащат хорицата ! Моля, дайте мнения.

Необлагаемите доходи са изброени в чл. 13 ал. 1 на ЗДДФЛ. Там няколко пъти се среща думата "обезщетения"

Като например:

12. обезщетенията за принудително отчуждаване на имущество за държавни и общински нужди;

13. обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи;

14. застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие;

В чл. 13 - точка 13 е твоят текст.
Както виждаш, логиката на законодателя понякога съвпада с нормалната логика.

А вие какво ще фактурирате: хотелско настаняване или обща туристическа услуга? Или нещо трето?
Тези три варианта са три различни "ДДС-та във фактурите"?

Правилно или неправилно, това е текстът от наредбата. И той не се отнася за дейността на предпирятието. Не разбрах, защо я спомена

Деклрация Окд5 не е за "започване на дейност", а е за регистрация на самоосигуряващо се лице.

Ами и така не е съвсем правилно казано, струва ми се:

2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване.

Аз го разбирам, че лицето вече е получило част от белезите на самоосигуряващите се лица - в случая е регистрано в търговския регистър като собственик на ЕООД. И с въпросната декларация окд - 5 декларира наличието на другото необходимо условие - извършването на самата дейност, за която е вече предварително регистрирано по съответния законов ред. Така че според мен г-жа Петрова не се е изразила съвсем неточно.

Освен това смятам, че за да посъветваме каквото и да било г-жа Петрова, трява да сме наясно дали изобщо въпросното лице е само управител или е и управител.