Номер 50 е до номер 49 Комерцбанк, вдясно.

Преди време правих проучване по въпроса. Смятам, че отговорът на въпроса Ви е не.
За Ипей не подлежи на никакво съмнение. Относно PayPal вмъквам тук моите проучвания - още веднъж отбелязвам, че са отпреди една година. Ще ми е интересно да чуя мнения на колеги по въпроса.

Нормативна база:
ЗДДС чл. 118 (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Фискална касова бележка (фискален бон) е и касовата бележка (системен бон), издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на този закон: 33. "Заместващи парите платежни средства" са: а) разписките за покупки; б) талоните или купоните за покупки; в) жетоните.
Наредба Н-18 Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Разсъждения:
Закон за платежните услуги и платежните системи:
1. Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на този закон:
11. "Наличен паричен превод" е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение.
30. "Средства" са банкноти и монети, пари по сметка и електронни пари.
Т.е. преводите на електронни пари са наличен паричен превод.
Видно от чл. 77 д ал. (1) Освен издаването на електронни пари дружеството за електронни пари има право да извършва следните дейности: 1. предоставяне на платежни услуги по чл. 4; А в чл. 4 т. 6 е посочено „изпълнение на налични парични преводи”.
2. Видно от приложената информация PayPal (Europe) S.à r.l. & Cie, S.C.A има лиценз за дружество за електронни пари, издаден в Люксембург. (PayPal (Europe) S.à r.l. & Cie, S.C.A is duly licenced as a Luxembourg credit institution in the sense of Article 2 of the law of 5 April 1993 on the financial sector as amended and is under the prudential supervision of the Luxembourg supervisory authority, the Commission de Surveillance du Secteur Financier, with registered office in L-1150 Luxembourg. Since the service is limited to E-money, which does not qualify as a deposit or an investment service in the sense of the Law, customers of PayPal are not protected by the Luxembourg deposit guarantee schemes provided by the Association pour la Garantie des Dépôts Luxembourg (AGDL).)
Чл. 77е. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.04.2011 г.)
(5) Дружество за електронни пари, лицензирано в друга държава членка, може да извършва дейност директно или чрез клон на територията на Република България по реда на чл. 30.
(6) Дружество за електронни пари, лицензирано в друга държава членка, може да разпространява и изкупува обратно електронни пари на територията на Република България чрез представител по реда на чл. 30.
(7) Дружество за електронни пари, лицензирано в друга държава членка, може да предоставя платежни услуги на територията на Република България чрез представител по реда на чл. 30
Чл. 30. (1) Платежна институция, лицензирана в друга държава членка, може да извършва на територията на Република България включените в лиценза й платежни услуги чрез клон, представител или директно, след като БНБ бъде уведомена за това от компетентния орган, издал лиценза.
Т.е. притежавайки лиценз на кредитна институция с право да оперира с електронни пари в Люксембург, Pay Pal има право да оперира ДИРЕКТНО в България, само след като БНБ бъде УВЕДОМЕНА за този лиценз от издателя на лиценза.
PayPal (Europe) S.à r.l. & Cie, S.C.A е вписано под № 50 в Списъка на кредитните институции, лицензирани в страни от ЕС, с уведомление за извършване на дейност на територията на Република България, публикуван в сайта на БНБ. (http://bnb.bg/BankSupervision/BSCreditInstitution/BSCIRegistrers/BS_CI_REG_CRBORDACTIV_BG)
В заключение, смятам, че в случай на плащания през PayPal касов бон не се издава!

PayPal сметката, обаче, се декларира пред БНБ и се подават тримесечни отчети за движението по нея.

Между другото има промяна в текста на чл. 55, който цитирате.

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Декларацията по ал. 1 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка.
(3) В декларацията по ал. 1 не се посочва удържаният данък за доходи от трудови правоотношения, за който се подава информация по реда на чл. 73, ал. 6.

Вижте чл. 43 и чл. 44 от ЗДДФЛ. Според мен при доходите от наем данъкът се удържа от платеца (ако е предприятие или самоосигуряващо се лице) независимо от това дали получателя е самоосигуряващо се лице.

В новата справка на НАП виждам, че с надвнесения корпоративен данък са погасили задължения от 2013 година за други данъци. ГДД за 2012 още не е подадена.

Какво да Ви кажа, аз лично съм много благодарна на счетоводните форуми!
Но и с тях си имам едно наум : )

Според мен са постъпили добре от информационния център на НАП като са признали, че въпросът е извън тяхната компетентност и не са се ангажирали с отговор, с който да Ви подведат.

В случая дали дружеството има ват номер от държава-членка Вас какво Ви касае?!

Декларация по чл. 117 от ЗКПО се подава само когато едното от преобразуващите се дружества се прекратява. Тя се подава от приемащото дружество, но за данъците дължими от прекратеното. Т.е. това е данъчна декларация на прекратеното дружество за периода от 1-януари до датата на прекратяването.
Идеята на тази декларация - по чл.117- е да се платят всички данъци дължими от прекратеното дружество за последния период. Такава идея в ЗДДФЛ по принцип няма, физическото лице - ЕТ си остава и ще си декларира доходите на годишна база.
Та, не знам дали се подава за ЕТ, но според мен не се подава. ЕТ не е дружество, а и самата декларация по чл.117 е всъщност годишната данъчна декларация по ЗКПО, каквато ЕТ не попълва изобщо.
ЕТ образува облагаемия си резултат по правилата на ЗКПО, но не знам да е задължен да подава декларации по ЗКПО.

Дали трябва да се подаде декларация от името на ЕТ по ЗДДФЛ (освен годишната) - също не знам, но също смятам - не.
Имам един случай на заличен през годината ЕТ и след много чудене не подадох никакви декларации, защото не намерих изискване в ЗДДФЛ, а няма и такива формуляри.
Вие пишете също, че ЕТ ще подаде декларация до 30 април, което приемам като потвърждение на моето мнение.

http://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/

В този сайт не намирам номера, започващи с CHE, затова според мен трябва да въведете протокола с 15 девятки.
Много швейцарски фирми имат ват номер в някоя държава-членка на ЕС и затова Ви попитах как започва номера.

С кои букви започва този ВАТ номер?

Алекс, в тази тема не се твърди, че за авансово плащане за бъдещ внос се издава протокол по чл.117.

Аз видях в НАП какво е това - служител на АВ приема документите в НАП, нещо като изнесено работно място на АВ. Носят се абсолютно същите документи и при същите изисквания както в АВ. Има и обявление в предверието, че трябва да се носи документ за платена такса 50 лв.

Не трябва. Фактурите изобщо не се описват в дневника, описва се Митническата декларация.

Протокол по чл. 117 се издава при получаване на услуги, в т.ч. и за авансови плащания - във връзка с чл. 82 ал. 1 т.3 от ЗДДС.

По ЗДДС нищо не съм подавала досега при подобни случаи.

Подавала съм опис за наличните активи, но когато дружество регистрирано по ЗДДС придоби активи от дружество нерегистрирано и от тях имаше с право на данъчен кредит.

Обърнете внимание на чл. 139, чл. 140 и чл. 141 от ЗКПО. Там е определено задължение за подаване на някои данни в НАП. Не съм сигурна дали се отнася и за конкретния случай, защото не съм имала работа с ЕТ досега.

Да допълня въпросът. ЕТ пререгистрирано в ТР през 2011, заличено през 2012. Без дейност от години, включително 2012.
Има ли (имало ли е) задължение да декларира в НАП или да подава статистичестически отчети за 2012 година?

Според мен не. В ЗКПО има задължение за деклариране при прекратяване, но не мисля, че касае ЕТ.

Днес в сайта на НАП е публикувана служебна бележка за доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ.

Чл.4 т.6 ми допада повече.
6. дейност на наемодатели - физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, включително отдаващите под наем складови помещения;

Според мен договор + лихвен лист с изчисленията на лихва и подписи на двете страни са достатъчни. При ЕООД - решение на собственика и лихвен лист подписан от него.
Ако плащането не е по банков път, разходен касов ордер или квитанция при плащане.

ЗДДФЛ : Чл. 82. (1) За непредставяне или за несвоевременно представяне на информацията по чл. 73, както и за посочване на неверни или непълни данни, се налага глоба или имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.
(2) За нарушения по ал. 1, извършени за повече от едно физическо лице, глобата или имуществената санкция се налага поотделно за всяко физическо лице.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер до 500 лв.