"ДТМ", защо не пуснете една тема в лекса, че да оправите настроението на колегите там, защото тука вече станахме досадни.

В дела които сте цитирали няма нищо по различно от това което го има в решенията, които съм цитирал и аз (и никой не го оспорва). Вие просто не правите разлика между различните такси, разноски и адвокатско възнаграждение.

Решение № 76 от 16.II.1995 г. по гр. д. № 1442/94 г., III г. о.

С нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на чл. 53 и чл. 59 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото.

Р Е Ш Е Н И Е  № 67 гр.Русе, 16.01.2012 г.

С нормата на чл.359 от КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на държавни такси и разноски за съдебното производство,


Работниците и служителите не заплащат такси и разноски по производството. Отхвърлянето на исковете не е основание за присъждане на държавна такса и разноски по производството. Те остават за сметка на държавния бюджет. И ако има съд който при отхвърляне на иск да ги присъди, на по-горна инстанция, ако се обжалва ще се отмени такова решение. Но пак се повтарям за пореден път това няма нищо общо с възнаграждението на адвокат както и с направените разноски от ответника (чл.78, ал.3 от ГПК).


Относно питането ви "но как ще защитим правата на работник и служител, безработни, които нямат доходи, губещи исковото производство, като трябва да се плати "тлъст" хонорар."

За тези случаи има чл.83, ал.2 от ГПК, както и Закон за правната помощ, в него са регламентирани лицата които обхваща и имат право  на правна помощ. Сред тези лица попадат и посочените от вас (по рано съм цитирал част от чл.23 от закона). Така че тези лица не внасят такси и разноски по производството, както и възнаграждение за адвокат, независимо за какво дело става въпрос (не само по трудови дела).

Знам, че пак няма да ме разберете, но обяснението го давам за тези които ще четат темата след години.

За какво трябва да си чешем клавиатурите. Почти всички дела които цитирах са на ВКС и са без право на обжалване и отдавна им е минал срока за обжалване даже и пред ЕСПЧ.

Ето ви няколко решения на по долна инстанция, някои от които хората все още си ги водят.

Р Е Ш Е Н И Е  № 67 гр.Русе, 16.01.2012 г.

Предвид обстоятелството, че по един от исковете производството е прекратено изцяло, а по друг – частично, поради заявения отказ, на осн.чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът също има право на разноски в общ размер от 424,48  лева от общо направените такива 750 лева – за възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение. С нормата на чл.359 от КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото. Но по силата на чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК последните дължат направените от работодателя разноски в случаите, когато производството по предявените от тях искове бъде частично или изцяло прекратено или исковете бъдат отхвърлени

 Р Е Ш Е Н И Е № 545  гр.Русе, 22.03.2012 г.

С оглед отхвърлената част от исковете на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, от общо заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева /договор на л.41 от делото/, ответникът има право на разноски в размер на 61, 50 лева, от заплащането на които, по арг. от чл.359 от КТ, ищцата не е освободена


Р Е Ш Е Н И Е № 464 01.04.2011 година  град Бургас

По отговорността за разноски: С оглед изхода от спора неоснователно е искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, следва да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени / Решение № 76 от 16.II.1995 г. по гр. д. № 1442/94 г., III г. о./ Предвид това върху ищеца  следва да бъдат възложени направените по делото съдебно-деловодни разноски от ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съобразно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.


Р Е Ш Е Н И Е
№ 1760
гр.Варна, 23.04.2012г.
 
 По отговорността за разноски: С оглед изхода от спора неоснователно е искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, следва да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени. Предвид това върху ищеца  следва да бъдат възложени направените по делото съдебно-деловодни разноски от ответника в общ размер на 540 лв. Представляващи заплатено възнаграждание на един адвокат.
       

и т.н.

Вече окончателно спирам да пиша в тази тема, защото ставаме смешни. Влязох тук за да си напиша мнението за да не остане някой с впечатлението, че по темата има само едно мнение и то е безспорно. Нямам никакво желание да убеждавам някой в правотата си. В бъдеще когато някой чете дискусията ще бъде по добре информиран и сам ще може да реши как да процедира в такива случаи. Ако иска даже може даже да се обърне към "ДТМ" да го защитава.

Бъркате.

Съгласно чл. 359 КТ, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не заплащат такси и разноски по производството. Отхвърлянето на исковете не е основание за присъждане на държавна такса и разноски по производството. Те остават за сметка на държавния бюджет. С нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по трудови дела, от заплащане на дължимите към съда, държавни такси и разноски по производството, независимо от изхода на делото. Но това се отнася само за тях, а не и за възнаграждението на адвокат (което е различно от разноски по производството).

Не мога да разбера какво точно ви терзае и в какво точно трябва да е различно мнението ми. Определение на "разноски" е дадено в чл.75 от ГПК,  възнаграждението на свидетелите се определя от съда с оглед на отделеното време и направените разноски, а възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски. Ако прочетете внимателно чл.78 от ГПК, ще видите, че законодателят прави разлики между такси, разноски и възнаграждение на адвокат.

"Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска."


Тоест ищците работници и служители са освободени от такси и разноски, но не са освободени от заплащането на адвокатско възнаграждение, такова не се дължи когато лицето попада сред изброените в чл.23 от ЗПП

Не разбирам и какво точно имате предвид, "Аз бих обжалвал пред ВКС Решение 63, като несправедливо". Решението е на ВКС, разбира се може да се жалите в ЕСПЧ.

Както и да е аз нямам нито време нито желание да продължавам безсмислени спорове.

Заведете иск по трудовоправен спор и чакайте "правна помощ", ако не отговаряте на условията. Не само, че ще си платите за "правна помощ", но ако загубите делото ще платите и на противниковия адвокат. Възнаграждението на адвоката е различно понятие от разноски по производството (примерно за вещи лица).

Разбира се ако спечелите може да претендирате да ви са заплати.

Решение № 76 от 16.II.1995 г. по гр. д. № 1442/94 г., III г. о.

Със същото решение Р. окръжен съд е осъдил молителката да заплати на ответното дружество направените от него разноски по делото. В тази му част решението се основава на чл. 64, ал. 2 ГПК и е законосъобразно. Вярно е, че производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и те не плащат такси и деловодни разноски (чл. 359 КТ). Но това не означава с тази разпоредба да се дерогира правилото на чл. 64, ал. 2 ГПК и установената с него отговорност за разноски в случаите на отхвърлени искове по трудови спорове. С нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на чл. 53 и чл. 59 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото. Но по силата на чл. 64, ал. 2 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, са длъжни да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени.

Лично аз спирам да пиша по тази тема. Приятен ден.

Термина "служебна защита" вече е заменен с "правна помощ" и в тази връзка има закон който регламентира в кои случаи може да се ползва "правна помощ" и водещо при ползването и не е дали са за спорове по трудови правоотношения .

Чл. 23.
.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

.

(4) По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид:

1. доходите на лицето или семейството;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта и

7. други констатирани обстоятелства.

.
.
Чл. 27. (1) Лицето, на което е предоставена правна помощ, е длъжно да уведоми незабавно органа по чл. 25, ал. 1 или 2 за промени в обстоятелствата, на които се основава предоставянето на помощта.

(2) Органът, взел решението за предоставяне на правна помощ, може да я прекрати от момента на настъпване на промяната. Препис от акта се изпраща незабавно на НБПП.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) В случай че лицето не уведоми своевременно за промяната в обстоятелствата по ал. 1, въз основа на решение по чл. 8, т. 10 то възстановява на НБПП направените разноски от момента на промяната. Вземането се събира по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 21.02.2012 г.

Поддържаното несъответствие в текста на уволнителната заповед относно посочените правни основания за издаването й – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ (предвиждащ отправянето на предизвестие за уволнение) и чл.335, ал. 2, т. 3 КТ (определяща момента на прекратяване на трудовия договор без предизвестие) не формира извод за незаконност на уволнението. При съкращаване на щата трудовият договор се прекратява с предизвестие. Това е принципът. В случая трудовият договор е прекратен съобразно изискванията на закона и по регламентирания там начин, а последиците от неспазването на срока на предизвестието са уредени в чл.220, ал. 1 КТ. Затова работодателят се е задължил с плащане на предвиденото обезщетение. Когато предприятието има право да прекрати трудовия договор с предизвестие, то може да го прекрати и преди изтичане на срока на предизвестието, като заплати на работника обезщетение за неспазения срок на предизвестието. В този случай трудовото правоотношение се прекратява в момента на връчване на заповедта за уволнение (т.е. на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ), която съдържа в себе си и елемент на предизвестие, което с оглед датата на връчване не е изтекло изцяло, затова към този момент следва да се преценява и валидността на изявлението. Ето защо е без правно значение и факта, че ищецът не е получил предизвестие преди връчването на уволнителната заповед.

Всеки има право на мнение, но някои го дават от позицията на последна инстанция (независимо дали е грешно или вярно).

Това, че адвокатите трябва да работят безплатно не го разбрах, все някой трябва да заплати и техния труд.

Съдът е органа който се произнася по спорни въпроси. И до сега има съдилища в по долните инстанции, които при липсата на предизвестие признават уволнението за незаконно. По важното в случая е, че ВКС има трайна практика по този казус и то от много години. Още с решение № 763 от 23.X.1990 г. по гр. д. № 692/90 г., III г. о., а последното по което са се произнесли е  Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 21.02.2012 г.

Ако практиката на ВКС беше противоречива, щеше да се иска тълкувателно решение, което щеше да е задължително, но в случая такова не се налага и за това не е искано. ВКС приема, че разпореждането за изплащане на обезщетение по същество изпълнява ролята на предизвестие и че този подход не е в противоречие с духа на закона. За това е без правно значение факта, че работника не е получил предизвестие преди връчването на заповедта за уволнение, по отношение на законоста на уволнението.

Поради тази причина, лично аз не бих оспорвал уволнение на това основание, защото вярно е, че работника и служителят не дължат съдебни такси, но като загубят делото плащат адвокатския хонорар на адвоката на работодателя, както и на своя адвокат ако са ангажирали такъв.

Определение № 601/20.04.2011 г., IV ГО, гр.д. 383/2011 г.
.
.
.
Фактът, че преди издаването на акта за прекратяване по чл.328 ал.2 от КТ не е отправено предизвестие, според трайната практика няма отношение към законността на уволнението. Неспазеното предизвестие дава на уволнения право да претендира обезщетение, но не и да оспорва уволнението на това основание.

Решение № 1948 от 3.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 842/99 г., III г. о., докладчик председателят на отделение Таня Митова
.
.
 Заповедта за уволнение изрично урежда изплащането на обезщетение вместо отработване срока на предизвестие. Разпореждането за изплащане на обезщетение по същество изпълнява ролята на предизвестие, с отправянето на което работникът или служителят е уведомен за избрания начин на изпълнение - чрез заместващата престация на чл. 220, ал. 1 КТ. Този подход не е в противоречие с духа на закона и не съставлява основание за признаване незаконността на уволнението, както се поддържа във въззивното решение. Броенето на срока по чл. 326, ал. 4 КТ не е аргумент в подкрепа на приетото. Разпоредбата има приложение в хипотезата на реално отработване на срока на предизвестие, но не и при изпълнението чрез нещо друго при условията на чл. 220, ал. 1 КТ.