Отговаря д-р Али ВЕЙСЕЛ - д.е.с., регистриран одитор
Фирма обезпечава задълженията на друга фирма към лизингова компания, като прави залог върху собствени активи. Подписан е договор за залог. Втората фирма не изпълнява задълженията си към лизинговата компания и първата трябва да предаде заложените активи. Какви документи следва да издадем? Издава ли се фактура в случая, при положение че не очакваме насрещна престация, а нашите активи обезпечават чужди задължения?
Съгласно чл. 32 от Закона за особените залози (ЗОЗ) в случай на неизпълнение на обезпеченото със залог задължение заложният кредитор може да пристъпи към изпълнение върху заложеното имущество. С вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Той има право да вземе мерки за запазването му и да го продаде. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) не се смята за доставка на стока преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 4 от ЗОЗ. Затова в случая не е необходимо да се издават документи.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗОЗ заложният кредитор има право да продаде от свое име и за сметка на залогодателя заложеното имущество след изтичането на две седмици от вписването, че е пристъпил към изпълнение. Това означава, че заложният кредитор не е собственик на имуществото, но при продажбата е продавач. В случая съгласно становище на Националната агенция за приходите, ако залогодател е данъчно задължено лице, нерегистрирано по ЗДДС, продажбата на заложената вещ формира за него облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и следва да се документира с фактура (изх. № 04-19-744/22.12.2009 г.). Когато получател по доставката е данъчно незадължено физическо лице, фактура може и да не се издава според чл. 113, ал. 3 от ЗДДС. Тогава чл. 119 изисква издаването на отчет за извършените продажби.
Специален ред на документиране и внасяне на ДДС има, когато залогодателят е регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали заложният кредитор е регистриран или нерегистриран. В този случай съгласно чл. 131 от ЗДДС заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата:
• да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, която се явява компетентна за заложния кредитор;
• да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в три екземпляра - за заложния кредитор, за собственика на вещта и за получателя (купувача);
• да предостави издадения документ на собственика на вещта и на получателя в срок три дни от издаването му;
• да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която собственикът на вещта е регистриран по ЗДДС, за издадения документ.
Документирането на продажбата става въз основа на чл. 83 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).
Основанието да не се издава фактура от залогодателя е посочено и в чл. 86 от ЗДДС. Според ал. 1 от този член регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Съгласно ал. 2 данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
В ал. 4 на чл. 86 е посочено следното изключение: “Алинея 1, т. 1 и 2 и ал. 2 не се прилагат в случаите по чл. 131, ал. 1.”
Фактът, че фирмата обезпечава задълженията на друга фирма, има значение за счетоводното отчитане и данъчното признаване на отписаните активи. Вместо намаляване на получените заеми с отписаните активи трябва да се отчете вземане от другата фирма или разход. Но трябва да се има и предвид, че според чл. 16 ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.”