Една позната ме помоли да помисля по този казус, който и го пратила нейна позната. Реших да ви го препратя и да помислим дружно, т.к. с чуждестранни лица и с БНБ взимане даване не съм имала. ЩЕ съм благодарна да го разнищем и да си потренираме мозъчните гънки. Много подходящо като за петък
"1. На 09.11.2006 год. Х ООД сключва (цитирам) "ДОГОВОР ЗА ФИНАНСОВ КРЕДИТ" с чуждестранно ЮЛ, както следва:
1.1. Със срок за предоставяне на заема от 12 месеца, считано от 01.09.2006 до 31.08.2007.
1.3. Без лихва.
1.4. Със срок за погасяване до 20.12.2010г.
1.5. Договорът, респ. кредитът е деклариран в БНБ по стандартната процедура, вкл. специфициран като безлихвен.
2. На 31.08.2007 договорът е анексиран, както следва:
2.1. Срокът за предоставяне на заема е удължен до 31.12.2008.
2.2. Срокът за погасяване на заема е удължен до 20.06.2011.
2.3. Анексът не е деклариран в БНБ.
3. На 06.08.2010 договорът е повторно анексиран:
3.1. Срокът за погасяване на заема е удължен до 31.12.2012г.
3.2. Анексът не е деклариран в БНБ.
4. Към момента остават за погасяване ок. 87% от ст-стта на заема и няма да има движения на парични потоци за минимизиране на тази сума, респ %-т.
5. От сключването на договора да момента, към БНБ редовно се подават справки по статуса на обслужването на кредита.
Според нас, съгл. текста в чл. 46 (1) на ЗКПОУ "но не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо, годината, през която за Х ООД би настъпило задължение да увеличи масата на облагаемата си печалба със сумата на заема е 5-та година след годината на договорения с кредитора срок за погасяване на заема, а именно:
- 2017 = 31.12.2012 + 5 год., ако от законова/данъчна гл.т. недекларирането в БНБ на двата анекса, в т.ч. 2-те удължавания на срока за погасяване, НЕ прави невалидни тези анекси в частта им променяща срока за погасяване;
- 2015 = 20.12.2010 + 5 год., ако от законова/данъчна гл.т. недекларирането в БНБ на двата анекса, в т.ч. 2-те удължавания на срока за погасяване, прави невалидни тези анекси в частта им променяща срока за погасяване.
до сега и понастоящем, единствената връзка на ЧЮЛ с дружеството е отпуснатият от ЧЮЛ на дружеството кредит/заем. Тоест ЧЮЛ е външен кредитор на дружеството, а не съдружник в него.
Дружеството цели цялостно изчистване на този заем от счетоводните му книжа и то без заемът реално да бъде връщан на ЧЮЛ-кредитор, а по следната 2-етапна схема:
1. Трансформиране на дълга на др-вото към ЧЮЛ в дълг на дружеството към съдружниците в него (към собствениците) - чрез размяна на дълг с/у собственост.
Конкретно - сегашните съдружници изкупуват дълга си към ЧЮЛ с/у предоставяне на ЧЮЛ на дялове в дружеството. Тоест сегашните съдружници разменят своя дълг към ЧЮЛ с равен по стойност размер на дялово участие на ЧЮЛ в собствеността на дружеството. При това ЧЮЛ-заемодател влиза като съдружник в дружеството-длъжник.
2. Титулярните (=сегашните) собственици на др-вото, отново си възвръщат пълната собственост в/у него.
Това ще стане, като известно време след влизането на ЧЮЛ като съдружник в дружеството (т.е. като съпритежател на дялове - с размер равен на стойността на кредита), се осъществят определени юридически действия, чрез които новият съдружник ще отпадне като такъв.
В коя година за фирма Х би настъпило задължението да провизира описания по-долу заем, респ. да обложи с корп. данък стойността му, съгл. чл. 46 (1) на ЗКПОУ, гласящ че:
"При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. задълженията са погасени по давност, но не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо.""