Запор по ГПК

28.08.2017, 14:58 12531 12

28.08.2017, 14:58
Публикации: 34 / 0
Здравейте! Получихме запорно съобщение на служител, който получава нетна заплата 750 лв. и няма деца. Въпросът ми е колко трябва да превеждаме на ЧСИ - то: 750 :2= 375 лв. или 750-460=290 :2=145 лв. или нещо друго. Вече съвсем се обърках. Моля за помощ!
#1 | 28.08.2017, 15:19
Публикации: 126 / 21
145лв.
#2 | 28.08.2017, 15:34
Публикации: 34 / 0
Други мнения?
#3 | 28.08.2017, 15:41
Публикации: 270 / 43
145 лв. - втори път
#4 | 28.08.2017, 15:45
Публикации: 10 / 0
чл. 446 ал. 3 от Граждански процесуален кодекс. Ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. една втора част, ако е без деца, и една трета ако е с деца, които той издържа. Във вашия случай 375,00 лв.
#5 | 28.08.2017, 15:50
Публикации: 126 / 21
чл. 446 ал. 3 от Граждански процесуален кодекс. Ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. една втора част, ако е без деца, и една трета ако е с деца, които той издържа. Във вашия случай 375,00 лв.
Защитената част е 460 лв. - МРЗ.
Секвестируемата част е 290 лв.
290/2=145 лв. за превод към ЧСИ.

п.п. Задължително лицето да подпише декларация, че няма деца под 18 г., които да издържа!
#6 | 28.08.2017, 16:14
Публикации: 132 / 13
145 - трети път.
#7 | 28.08.2017, 16:28
Публикации: 12229 / 2276
145 - трети път.

Продадено !!!  :good:
#8 | 28.08.2017, 16:31
Публикации: 2 / 1
Секвестируем и несеквестируем доход.

След като се определи месечното възнаграждение за съответния месец, следва да се определи секвестируемия и несеквестируемия размер от това възнаграждение.

Несеквестируемата сума е тази, върху която НЕ МОЖЕ дабъде наложен запор. Запорът НЕ обхваща тази сума. Секвестируемата сума е тази, върху която може да се наложи запор. От нея се прави удръжката по наложения запор.
•Съгласно разпоредбата на чл.446 ГПК и ТР 2/2015г. на ВКС, изцяло несеквестируема е сумата в размер на определената от Министерския съвет минимална работна заплата за страната.  Към момента 20.01.2017г. МРЗ е в размер на 460 лв… Това означава, че тази сума е несеквестируема и следва да се изплати в пълен размер на длъжника/служителя. Тя  НЕ трябва да се включва в сумите, от които се прави удръжка по запора. От определената база за месечно трудово възнаграждение се изважда несеквестируемата сума и се превежда в пълен размер на служителя.
•Запорът се налага САМО ВЪРХУ СЕКВЕСТИРУЕМАТА част от месечното трудово възнаграждение на служителя. Ако работната заплата за съответния месец  е в размер, по-голям от определената за страната минимална работна заплата, то следва да се направи удръжка от сумата, която е НАД размера на МРЗ. Каква част следва да се удържи от тази сума се конкретизира за всеки случай поотделно в зависимост от размера на сумата и от това дали служителят има деца, които издържа.

Пример:

Месечната работна заплата на служителя след приспадане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски е в размер на 530 лв.. От тази сума първо отделяме несеквестируемия доход в размер на минималната за страната работна заплата – 460 лв. След приспадане на тази сума остава сумата в размер на 70 лв. Тази сума е секвестируема и върху нея е наложен запорът. Тъй като служителят има 1 дете под 18 г., което издържа, то в случая ще сме в хипотезата на чл.446, ал.1, т.1 ГПК и следва да му бъде удържана 1/5 от секвестируемата сума  в размер на 70 лв.  т.е. сумата, която следва да бъде преведена по запора ще бъде в размер на  14 лв.
#9 | 28.08.2017, 17:33
Публикации: 270 / 43
Секвестируем и несеквестируем доход.

След като се определи месечното възнаграждение за съответния месец, следва да се определи секвестируемия и несеквестируемия размер от това възнаграждение.

Несеквестируемата сума е тази, върху която НЕ МОЖЕ дабъде наложен запор. Запорът НЕ обхваща тази сума. Секвестируемата сума е тази, върху която може да се наложи запор. От нея се прави удръжката по наложения запор.
•Съгласно разпоредбата на чл.446 ГПК и ТР 2/2015г. на ВКС, изцяло несеквестируема е сумата в размер на определената от Министерския съвет минимална работна заплата за страната.  Към момента 20.01.2017г. МРЗ е в размер на 460 лв… Това означава, че тази сума е несеквестируема и следва да се изплати в пълен размер на длъжника/служителя. Тя  НЕ трябва да се включва в сумите, от които се прави удръжка по запора. От определената база за месечно трудово възнаграждение се изважда несеквестируемата сума и се превежда в пълен размер на служителя.
•Запорът се налага САМО ВЪРХУ СЕКВЕСТИРУЕМАТА част от месечното трудово възнаграждение на служителя. Ако работната заплата за съответния месец  е в размер, по-голям от определената за страната минимална работна заплата, то следва да се направи удръжка от сумата, която е НАД размера на МРЗ. Каква част следва да се удържи от тази сума се конкретизира за всеки случай поотделно в зависимост от размера на сумата и от това дали служителят има деца, които издържа.

Пример:

Месечната работна заплата на служителя след приспадане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски е в размер на 530 лв.. От тази сума първо отделяме несеквестируемия доход в размер на минималната за страната работна заплата – 460 лв. След приспадане на тази сума остава сумата в размер на 70 лв. Тази сума е секвестируема и върху нея е наложен запорът. Тъй като служителят има 1 дете под 18 г., което издържа, то в случая ще сме в хипотезата на чл.446, ал.1, т.1 ГПК и следва да му бъде удържана 1/5 от секвестируемата сума  в размер на 70 лв.  т.е. сумата, която следва да бъде преведена по запора ще бъде в размер на  14 лв.

според това тълкуване сумата за запор трябва да е 72.50 лв (750-460=290, 290*1/4= 72.50 ).
Аз лично продължавам да залагам на 145.

Междудругото децата, който задълженото лице издържа в домакинството си може да са и над 18 год. възраст. За това задължително писмена декларация от лицето.
#10 | 04.09.2017, 11:46
Публикации: 4 / 1
                                                  Здравейте,
          Дълго се колебах дали да се обърна към Вас с въпрос ,относно Запор върху РЗ. От Януари 2017 г. във връзка със Заповед за Запор  , Работодателят ми ми удържа и превежда по банка 50 % от нетната РЗ  / според  чл.446  от ГПК-по негово обяснение / . РЗ варира ,защото е изградена на база МРЗ -460 лв. и бонусна схема. Чистата нетна сума е между 630 и 750 лв. От това 50% е сумата ,която отива вече 7 месеца по банка за ЧСИ. Това е за просрочие по банков кредит от 2006 год. Задължението е минало през 3-ма ЧСИ и 2 Колекторски фирми ,поне доколкото можах да проследя нещата. Основните суми са по обслужване на техните разходи. Освен това е запорирана и банковата сметка ,по която ми превеждат Единствено и само РЗ , други банкови сметки нямам и ЧСИ е запознат с това. Направено му е съответно извлечение от сметката.
     Т.е. аз получавам остатък,равен на преведения по запора: напр. 315; 320;  340лв.  Понеже имам 30 год. трудов стаж и получавам Клас Прослужено време, при мин. бонус РЗ ,която ми се образува моментално надвишава 600 лв. и съответно ми се удържат 50% от нетното възнаграждение. Не можахме да стигнем до консенсус по въпроса ,че има Несеквестируем минимум,който се определя от размера на МРЗ . Според Работодателя ми 50% е за лице без деца,или с такива над 18 год. , т.е. -моят случай. Не мога да си позволя да наема адвокат,защото това са всичките ми доходи ,а  и живея под наем,който е 190 лв.+ режийните,едва ми остават средства да оцелявам,още повече ,че задължителната сума ,която плащам за лекарства на месец е мин. 60 лв. Налага се дори до работа  и обратно да вървя пеш, защото не мога да си позволя този разход - 8 спирки,независимо от сезона. С тези обстоятелства работодателят ми е запознат .
         Питането ми е : Имам ли изобщо някакви права в случая и важи ли  формулата за изчисляване след приспадане от нетната заплата Несеквестируемия минимум? И коя формула точно ,защото има варианти ?
        Благодаря за отговора предварително.
       
#11 | 04.09.2017, 11:52
Публикации: 5498 / 373
Формулата е: нетната Ви заплата - 460 лв./МРЗ в момента/. От получената сума се удържа  % според чл.446 ГПК
#12 | 07.09.2017, 11:47
Публикации: 270 / 43
проблема е че несеквестируемия доход не е ясно регламентиран в ГПК, а е изведен от тълкувателно решение на съда, което реално пренаписва ГПК. Но не всички работодатели имат идея за това тълкувателно решение. Повечето си гледат разписаното в ГПК и си карат по него, което дефакто ощетява работниците и е в полза на ЧСИ-тата.

А защо законодателните ни органи не правят корекции в ГПК за да рефлектират на реалната ситуация е друг, сериозен проблем.
Последни Теми
Последно в Новини
Намери ни във Facebook
Харесай нашата страница
Facebook.com/KiKinfo
и се присъедини към
ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ
най-голямата счетоводна група