1. По закон обезщетението за безработица започва след периода за който се дължи обезщетение по чл.222/1. Доколкото КТ позволява, този период може да е повече от един месец. От НОИ имат възможност (обикновено не го правят) да се позоват на това и да изчакат или да поискат допълнителни документи.
2. Обикновено от НОИ провеждат един "приятелски" разговор с работника, разясняват му правата, омесват ги и ги представят като задължения. След това му дават една сл.бележка, която е "да послужи пред фирма... за изплащане на обезщетение" с устни указания, че е длъжен да я представи на бившия си шеф, че той е длъжен да плати и т.н. И че ако не го направи, ще стане еди какъв си апокалипсис. А хората повече вярват на такъв тип "разяснения", отколкото на думите на някакъв си счетоводител или ТРЗ.
3. Работникът няма право да се откаже от обезщетението по чл.222/1, дори да го е заявил писмено. Не, че не може да го напише, но всеки отказ от право е нищожен. Той има право да реши дали да потърси обезщетението или да не го потърси и кога да го направи. Срокът е три годишен.
От моята практиката - в 6 от 8 случая работникът беше "насочен" от НОИ да си търси обезщетението, като в три от тях със заплахата, че нямало да му плащат безработицата.