Най-добре е веднага доброволна регистрация. Така ще си спестите трудния и тежък труд по изготвяне на Справката за наличните активи. Това е един трънлив път, при който не рядко има отказ от регистрация, а в същото време ще са ви направили проверка или ревизия на фирмата за наличностите.
При варианта, както обяснявате: регистрирани по ЗДДС фирми в Гърция и Бг - като доставчик и получател, на лице е ВОД. Тези доставки не е проблем да се следят и осчетоводяват. И най-накрая - като продавачи на тази стока в БГ - със сигурност повечето купувачи ще изискват фактури, но с ДДС. От опит - бъдете сигурни!
Пасат, четейки този текст- по кой от двата варианта трябва да се регистрира доброволно? Най-добре по Регистрация по общия ред (чл. 100, ал. 1 ЗДДС)?
Регистрацията по избор на основание на чл. 100 от ЗДДС се дели на:
- Регистрация по общия ред (чл. 100, ал. 1 ЗДДС):
Всяко данъчнозадължено лице, за което не са налице условията за
задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС, има право да се регистрира
по този закон (чл. 100, ал. 1 от ЗДДС). Данъчнозадълженото лице,
регистрирано на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС има право да начислява ДДС
върху реализираните доставки, както и да приспада данъчен кредит за
извършените покупки на стоки и услуги.
- Регистрация по ВОП( чл. 100, ал. 2 ЗДДС):
Всяко данъчнозадължено и данъчнонезадължено юридическо лице, за които
не са налице условията за задължителна регистрация по ВОП, имат право да
се регистрират по този закон по избор за вътреобщностно придобиване (чл.
100, ал. 2 от ЗДДС). Съгласно чл. 70, ал. 4, регистрираните лица по чл. 100,
ал. 2 от ЗДДС нямат право на приспадане на данъчен кредит за
извършените покупки на стоки и услуги. Регистрираните лица по чл. 100,
ал. 2 от ЗДДС не начисляват ДДС за други, облагаеми доставки, които
извършват (чл. 113, ал. 9 от ЗДДС), но тези други доставки формират
облагаем оборот за последваща обща регистрация по чл. 96 от ЗДДС.
- Регистрация за дистанционни продажби (чл. 100, ал. 3 от ЗДДС):
Всяко данъчнозадължено лице може да се регистрира по този закон
независимо от сумата на извършените доставки при условията на
дистанционни продажби, когато е уведомило данъчната администрация на
държавата членка, където е регистрирано за целите на ДДС, че желае
дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на
територията на страната (чл. 100, ал. 3 от ЗДДС)