Транзитна продажба на стоки

Въпрос: Българска фирма купува стоки от Китай, които плаща на китайската фирма и продава на фирма в Германия. Стоката пътува директно до Германия.
Българската фирма действа от свое име и за своя сметка и не е комисионер на германската. Счита ли се сделката за ВОД, подава ли се VIES декларация и следва ли да декларира в системата “Интрастат”?

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Отговор: По смисъла на международните търговски правила операцията, в която участва българската фирма в случая, се квалифицира като “транзитна продажба на стока” и нейната доставка към германската фирма не представлява ВОД. За доставката си българската фирма не следва да подава VIES декларация, нито да я декларира в системата на Интрастат. Основания за това е обстоятелството, че при тази операция няма движение на стока между териториите на две държави членки, което да изисква деклариране за целите на европейската статистика на търговията със стоки по системата “Интрастат”, нито е налице доставка, данъкът за която се самоначислява от получателя й, което се контролира чрез VIES системата. При нея са налице две отделни доставки - едната от китайската фирма към българската и втора от последната към германската. По смисъла на ЗДДС и двете доставки са с местоизпълнение извън територията на страната. Местоизпълнението на първата доставка е на територията на Китай. За китайската фирма това е износ и по силата на международните правила към нея е приложима нулева данъчна ставка. Втората доставка е с местоизпълнение територията на Германия и подлежи на облагане с ДДС при осъществяването на митническите процедури, свързани с вноса. В тази връзка за българската фирма ще възникнат някакви задължения относно ДДС-то на внасяната стока единствено само ако нейната доставка е сключена по условията на търговски термин, която я задължава да поеме разноските и риска за стоките до определено местоназначание на немска територия и съответно тя е посочена в митническата декларация за вноса като вносител. В противен случай задълженията за ДДС при вноса на стоката са за немската фирма.
В такива случаи обикновено се казва, че доставката на българската фирма е извън обхвата на нашия ЗДДС. Това е вярно само дотолкова, доколкото при доставките с местоизпълнение извън територията на страната за доставвчика не възникват задължения за начисляването на ДДС. В същото време обаче на основание чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС доставката на българската фирма й дава право на данъчен кредит. Доставките с местоизпълнение извън територията на страната участват и при определяне размера на чл. 73 от ЗДДС за целите на частичния данъчен кредит. В резултат на това фирмата следва да отрази данните за доставката си в колона 23 на дневника за продажби и в клетка 18 на справката декларация за съответния данъчен период.