Допълнителни споразумения

Писмо Изх. № 94-ББ-16 от 13.05.2009 г. на МТСП


Относно: Трудов Договор, Сключен до Завършване на Определена Работа на Основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, се Прекратява без Която и да е от Страните да Дължи Предизвестие със Завършване на Определената Работа



Законът допуска превръщането на трудов договор за неопределено време (безсрочен), но само в трудов договор за определен срок (срочен по чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда), когато е налице изрично писмено желание на работника или служителя. Не е допустимо превръщането на безсрочен трудов договор в трудов договор до завършване на определена работа (срочен по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ).

Когато трудов договор е сключен до завършване на определена работа на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), той се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завършване на определената работа. Трудовият договор се прекратява на основание чл. 325, т. 4 КТ. Следователно не съществува възможност за сключване на допълнително споразумение за продължаване действието на договора до завършване на работата по новата поръчка, а е необходимо сключеният трудов договор да бъде прекратен съгласно чл. 325, т. 4 КТ и след това да се сключи трудов договор за новата поръчка.

Съгласно чл. 67, ал. 3 КТ трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено. От цитираната разпоредба е видно, че законът допуска превръщането на трудов договор за неопределено време (безсрочен), но само в трудов договор за определен срок (срочен по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ), когато е налице изрично писмено желание на работника или служителя. С оглед на това, не съществува възможност за превръщане на безсрочен трудов договор в трудов договор до завършване на определена работа (срочен по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ). Следователно не съществува възможност за сключване на допълнително споразумение към безсрочния трудов договор, а е необходимо той да бъде прекратен съгласно КТ и след това да се сключи нов трудов договор с правно основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ

СКЛЮЧВАНЕ НА СРОЧЕН ТРУДОВ ДОГОВОР ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ
Седмичен законник бр. 1, 7 - 13 януари 2013 г.
КОДЕКС НА ТРУДА

   

    В бр. 10 от 2012 г. на сп. “Бюлетин по труда” Лариса Тодорова, дър¬жавен експерт в Дирекция “Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в МТСП, разглежда казуса: Може ли лице да бъде назначено на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда по негово желание за срок, по-малък от една година, на работа, която няма сезонен характер? След освобождаването му поради изтичане на срока възможно ли е отново да бъде назначено на същата работа след известно време по негово желание, пак за срок по-малък от една година?

   

    В Кодекса на труда е регламентирана възможността за сключване на срочни трудови договори. Срочните трудови договори са пет вида - за определен срок, до завършване на определена работа, за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс и за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган. Запитването е свързано с първия вид срочен трудов договор - за определен срок - по чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). При сключването на такъв трудов договор следва да се спазват и разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ.

    Разпоредбите на българското трудово законодателство относно срочните трудови договори са съобразени с Директива на Съвета 1999/70/ЕО от 28.06.1999 г. относно Рамково споразумение за срочната работа. По смисъла на споразумението терминът “работник на срочен трудов договор” означава лице, което има трудов договор или правоотношение, сключени директно между работодателя и работника, където изтичането на срока на трудовия договор или правоотношение е обусловено от обективни условия (достигане на определена дата, извършване на специфична задача или настъпване на определен случай).

    В съответствие с текстовете на Рамковото споразумение за срочната работа от 01.07.2006 г. са в сила промени в Кодекса на труда, които съдържат ограничения за сключване на трудов договор за определен срок. Случаите, при които е допустимо сключването на този вид срочен трудов договор, са регламентирани в чл. 68, ал. 3 КТ: за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. В посочените случаи в закона няма предвиден минимален срок на трудовия договор. По правило максималният срок, за който може да се сключи трудовият договор, е 3 години.

    В чл. 68, ал. 4 КТ е предвидено “изключение”, при което е допустимо трудов договор за определен срок да се сключва и за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, както и минимален срок на договора. Така съгласно чл. 68, ал. 4 КТ: “По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.”

    Законът дава определение на понятието “изключение”, като според § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда “изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.

    С оглед на това сключването на трудов договор за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, и то за срок най-малко една година, е допустимо само “по изключение”, т.е. тогава, когато съществуват конкретни обективни причини (икономически, технологически, финансови, пазарни и други от подобен характер). Друго изискване на закона е конкретните причини да обуславят срочността на договора и да бъдат посочени в него.

    От разпоредбата на чл. 68, ал. 4, изр. 2-ро КТ е видно, че “такъв трудов договор” (т.е. при наличие на “изключение”) може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. Само наличието на писмено искане на работника или служителя, с което се заявява желание за сключване на трудов договор за срок по-кратък от една година, не е достатъчно, за да бъде законосъобразно сключването на трудов договор по чл. 68, ал. 1 т. 1 КТ. Следователно при първоначално сключване на срочен трудов договор за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, за срок по-кратък от 1 година е необходимо да са налице следните две предпоставки: “изключение” (причини) по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и писмено искане на работника или служителя.

    Законът не допуска повторно сключване на срочен трудов договор със същия работник или служител за същата работа за срок по-малък от една година (чл. 68, ал. 4, изр. 3-то КТ). Тази разпоредба е императивна (задължителна) и не допуска повторно сключване на срочен трудов договор за по-кратък срок дори и когато е налице писмено искане от страна на работника или служителя.

    От гореизложеното е видно, че не е възможно лице да бъде назначено на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ по негово желание за срок по-малък от една година на работа, която няма сезонен характер.

    В Кодекса на труда изрично е предвидено, че ако срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 е сключен в нарушение на ал. 3 и 4 на чл. 68, той се смята за сключен за неопределено време. Това означава, че ако въпреки разпоредбите на закона, чиято цел е да ограничават сключването на трудов договор за определен срок, такъв бъде сключен, то договорът се приравнява на безсрочен трудов договор. Съответно ще бъде незаконосъобразно и прекратяването му на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения срок.