Отговаря Лиляна Панева - данъчен консултант
Турска спедиторска фирма предоставя на българска търговска фирма услуга за транспортна обработка на стоки, превозвани от територията на България до територията на Турция, където българската фирма няма обект на стопанска дейност. Стоката се превозва с цел продажба. Какво е данъчното третиране по ЗДДС?
В случая турската фирма осъществява доставка на услуга, предназначена за българско ДЗЛ, т.е. нейното местоизпълнение е на територията на България и данъкът за услугата е изискуем от българската фирма. Тя следва да си го самоначисли с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. За тази доставка е приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗДДС и към доставката се прилага нулева данъчна ставка. В резултат на това за фирмата възниква нулево данъчно задължение, но това не освобождава получателя на доставката от задължението да издаде протокол по чл. 117, ал. 2 от закона и да регистрира данните от него в дневника си за продажби. Тя ще отрази данните от протокола си в данъчните си регистри, като в съответствие с Приложение № 12 от {#}ППЗДДС в полето “PRODAGBI.TXT” и “POKUPKI.TXT” не се посочват данни или се записва стойност “0”.
За да има право да приложи нулева ставка за получената доставка обаче, фирмата следва да разполага със съответните доказателства. Те са различни от тези по чл. 23, ал. 6 от {#}ППЗДДС, който определя документите, доказващи правото за прилагане на нулева данъчна ставка за извършена услуга за международен транспорт на стоки от страна на доставчика, и не са изрично посочени в действащите нормативни разпоредби. В тази връзка в чл. 38б от {#}ППЗДДС е определено, че за доставките на услуги, посочени в Глава четвърта на правилника (в т.ч. услугите за транспортна обработка на стоки), данъкът за които е изискуем от получателя им по реда на чл. 82 от закона, получателят на доставките им може да приложи нулева данъчна ставка, ако разполага с документите, относими към съответната доставка.
Според нас, за да приложи нулева ставка към получената доставка на услуга за транспортна обработка на стоката при обстоятелствата, посочени в примера, българската фирма трябва да притежава:
- фактура за предоставената й доставка на услуга за транспортна обработка на стока, в която не е начислен данък;
- фактура за доставката на транспортираната стока, издадена от нея на купувача й, в която е включена стойността на превоза й до договореното местоназначение (съгласно договореното условие за съответната доставка);
- транспортен документ, в който фирмата е посочена като изпращач на стоката, а като получател - нейният купувач; и
- копия от митническите декларации за износа и за вноса на стоката съответно от България за Турция (независимо че е най-вероятно декларацията за вноса на стоката да е от името на купувача й).