Вероятно е същата статия:
http://ekspertis.bg/document/view/qanda/135451/0/Отчитане на работното време на лица, извършващи автомобилни превози на територията на държавите - членки на Европейския съюз
Публикувано на 23.03.2012
Андриана Печева, адвокат
В бр. 2 от 2012 г. на сп. “Труд и осигуряване” Андриана Печева, адвокат, дава отговор на следния въпрос: Как би трябвало да се отчита работното време на шофьори на транспортно предприятие по смисъла на Haредбата за работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт? Приложимо ли е сумираното отчитане на работното време и по-специално чл. 142, ал. 4 от КТ, при условие че тези категории работници работят, спазвайки изискванията за работно време според Регламент 561/2006 ЕО? При полагане на нощен труд трябва ли да се използва коефициент за превръщане на нощни часове в дневни?
Чл. 142, ал. 4 от КТ предвижда максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. Съгласно чл. 154а от КТ Министерският съвет може да установява (при спазване на правилата за установяване на здравословни и безопасни условия на труд) и друга продължителност на дневното и седмичното работно време. Така с Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършат транспортни дейности в автомобилния транспорт, в чл. 4, ал. 2 се определя, че максималната продължителност на седмичното работно време може да бъде удължена до 60 часа. Това удължаване може да бъде осъществено само при условие, че в рамките на 4-месечен отчетен период не се надвишава седмичната продължителност на работното време от 48 часа. Т.е. ако през една седмица лицето е работило 60 часа, през някоя следваща седмица от 4-месечния период следва да работи примерно 36 часа.
Регламент 561/2006 г. определя, че седмичното време на управление не може да надвишава 56 часа и не трябва да води до надвишаване на максималната продължителност на работната седмица, определена в Директива 2002/15/ЕО. Дневното време на управление не трябва да е повече от 9 часа, като може да бъде 10 часа не повече от два пъти седмично.
Максималната продължителност на работната седмица според Директива 15/2002 е 48 часа, като може да бъде удължена до 60 часа, ако в продължение на 4 месеца не се надвишава средното работно време от 48 часа на седмица. Видно е, че наредбата възпроизвежда Директива 15/2002 по отношение на максималната продължителност на работната седмица.
Регламент 561/2006 се прилага по отношение на автомобилни превози, извършвани на територията на Общността (държавите - членки на Европейския съюз) и Швейцария, и страни по Европейското икономическо пространство (зона), която включва държавите - членки на ЕС, и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. В него се използва терминът “време на управление”, който се различава от “работно време” и включва само периода, през който шофьорът управлява автомобила и който е записан със записващо оборудване или ръчно. За определяне на работното време Регламент 561/2006 ЕО препраща към определението от Директива 15/2002 ЕО, според който то включва времето от началото до края на работата, през което работникът е на работното си място на разположение на работодателя и упражнява своите функции (вкл. управление, товарене, разтоварване, почистване и техническа поддръжка и др.).
Двата акта - Директива 15/2002 и Регламент 561/2006, се различават по приложното си поле. Регламент 561/2006 за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, се прилага към автомобилен превоз на стоки, когато максимално допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке или полуремарке, надхвърля 3,5 тона, или на пътници с превозни средства, които са конструирани или трайно адаптирани за превоз на повече от девет лица, включително водача, и са предназначени за тази цел.
Директива 15/2002 за организация на работното време на лицата, осъществяващи мобилни пътни транспортни дейности, се прилага за мобилните (транспортните) работници, наети на работа в транспортни предприятия, установени в държава членка, които вземат участие в мобилен пътен транспорт. Всъщност наредбата възпроизвежда голяма част от нормите от Директива 15/2002, включително и максималното седмично работно време, което по регламента е определено точно така, както в настоящия момент е регламентирано с наредбата.
Регламент 561/2006 не въвежда изцяло нови правила, а пояснява и допълва правилата на Директива 15/2002 по отношение на автомобилния превоз, който влиза в приложното му поле.
Съгласно чл. 11 от Регламент 561/2006 държава членка може да предвиди по-дълги почивки по време на работа или по-късо максимално време на управление, но само за превоз, извършван изцяло на нейна територия. Дори и да са предвидени такива, регламентът се прилага задължително за водачи, осъществяващи международни транспортни превози.
Ако вашата дейност влиза в приложното поле на Регламент 561/2006 (за шофьори, управляващи МПС с максимално допустима маса над 3,5 тона или МПС за превоз на повече от 9 пътници, включително водача), следва да спазвате разпоредбите на Регламент 561/2006 ЕО, тъй като те са част от българското законодателство. Т.е. седмичното “време на управление” не може да надвишава 56 часа, а седмичното “работно време” не може да надвишава максималната продължителност на работното време, определена с Директива 15/2002 (48 часа седмично или 60 часа седмично, при условие че през 4-месечен период не се надвишава средно работно време от 48 часа седмично), а дневното - 9 часа (или 10 часа не повече от 2 пъти седмично).
Когато работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време, той изчислява работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Когато нормата на работно време за същия период е превишена, ще бъде налице извънреден труд. Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, като се прилага и чл. 8 НСОРЗ. Съгласно разпоредбата за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Коефициентът се изчислява по следния начин - тъй като нормалната дневна продължителност на работното време е 8 часа и нормалната нощна продължителност е 7 часа, следователно коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е 8:7, или 1,143. Така за тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.