№ 92-1027 от 15.01.2007 г. относно трудовия договор, сключен по реда на ПМС № 66 от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
чл. 68 - 69,
чл. 325,
§ 1 КТ,
чл. 1 ПМС № 66 от 1996 г.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ПМС № 66 от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации в тях могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала.
Както е видно, в разпоредбата не се съдържат ограничения относно срока на трудовия договор, който се сключва с работниците или служителите. Трудовият договор може да бъде сключен както за неопределено време, така и като срочен трудов договор.
В случаите, когато трудовият договор с лицето се сключва като срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1 от Кодекса на труда, спрямо него се прилагат изискванията, предвидени в ал. 3 и 4 на същия член.
Срочният трудов договор е регламентиран в чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). Според тази разпоредба срочен трудов договор за определен срок не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго.
Срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 на чл. 68 КТ се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в предприятия, обявени в несъстоятелност или в ликвидация. Алинея 4 на чл. 68 КТ допуска сключване на срочни трудови договори за работи и дейности, които не са временни, сезонни или краткотрайни, т.е. за такива, които имат постоянен характер и се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя. Съгласно § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на КТ "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Следователно трябва да са налице обективни причини, които налагат наемането на повече работници и служители за определен период от време, след изтичането на който нуждата от тях отпада и следва да се посочат изрично в трудовия договор, за да се мотивира неговото сключване. Срокът на договора в тази хипотеза е най-малко една година, като в тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. При нарушаване на разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ, трудовият договор се смята за сключен за неопределено време.
Според чл. 69, ал. 1 КТ трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, т. 3 КТ, с изтичане на уговорения срок, трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие. Следователно основанието за прекратяване на трудовия договор е изтичането на уговорения срок. И двете страни знаят за него още в момента на сключването на договора, защото са участвали в определянето му, затова те не си дължат нито предизвестие, нито обезщетение за това.
Следователно по реда на посоченото постановление лицата се приемат на работа по трудов договор, сключен в съответствие с изискванията на Кодекса на труда. По тази причина спрямо тези лица намират приложение основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, уредени в глава XVI на Кодекса на труда.
-----------------------------------
12-01-2007 Eмил Мирославов - Директор Дирекция "Индустриални отношения"
С разпоредбите на Постановление № 66 на МС от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации сe предоставя възможност в тези организации да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала, като за целта се разработва допълнително щатно разписание.
Поради факта, че тези длъжности се заемат извън утвърдената численост на персонала, в изричната разпоредба на чл. 1, ал. 4 от ПМС № 66/ 1996 г. е предвидено, че основното месечно възнаграждение на тези лица за пълно работно време не може да бъде по-голямо от 180 лв., като средствата за работна заплата и осигурителните вноски за тях се планират и отчитат в съответствие с изискванията на Единната бюджетна класификация /чл. 2 от ПМС № 66/ 96 г./, а именно в пар. 02-00 “Други възнаграждения и плащания на персонала”, а не от средствата за работна заплата.
Поради горните причини не може да се изплаща трудово възнаграждение в по-голям размер от определения в чл. 1, ал. 4 от ПМС № 66/ 1996 г.