Какви са промените накратко?Съгласно новата ал. 10 на чл. 96 от ЗДДС от 01.01.2020 г. е налице условие за
задължителна регистрация по закона в 7 дневен срок при надхвърляне на оборота за регистрация и в следния случай: При последователното извършване на
еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице
се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице.
Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице
значителна идентичност по отношение на
две или повече от следните характеристики:
предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
Новата ал. 11 на същия член пояснява, че не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, ако е налице
прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице и датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда на ал. 10.
В т. 93 от допълнителните разпоредби е дадено определение за „лица, действащи съгласувано“. Това са лица, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“, „б“, „в“ и „л“ от допълнителните разпоредби на ДОПК лица, или лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
За заварените случаи е предвиден преходен режим в § 34, според който лице, което към датата на влизането в сила на закона отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от ЗДДС, е длъжно
да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, тоест
до 15 януари 2020 г.Защо се наложиха промените?
От мотивите към измененията и последвалите дискусии стана ясно, че тези мерки са насочени към търговски обекти, които работят чрез една фирма до достигане на оборот близък до оборота за задължителна регистрация по ЗДДС (50 хил. лева), след което прехвърлят дейността си в нова фирма, докато и тя наближи този оборот. В последствие данъчната схема се повтаря със следващата фирма, така че крайният резутат е да избегнат плащането на ДДС.
В НАП са на мнение, че тук става дума за заобикаляне на закона - тоест извършват се поредица от привидно законосъобразни действия, които обаче водят до незаконосъобразен резултат. Въпреки че НАП е съставяла през годините актове за нарушение за тази данъчна схема и е изисквала регистрация по ДДС, разпорежданията са отменяни от съда.
Съдебната практика в масовия случай не потвърждава логиката на данъчните и е в посока, че действията са законосъобразни. Именно затова се наложиха споменатите промени, които доведоха до настоящите текстове в ЗДДС.
Къде възникват проблемите? Новите разпоредби в ЗДДС породиха и продължават да пораждат множество въпроси относно това
за кои точно бизнес сценарии и лица следва да се прилага чл. 96, ал. 10. Дали новата ал. 10 на чл. 96 важи само за
последователно извършване на еднородна дейност или се прилага
и при едновременно или паралелно извършване на една и съща дейност от един и същи офис от свързани фирми?
Докато за последователното извършване на еднородна дейност от един и същи офис е пределно ясно, че попада под ударите на чл. 96, ал. 10, то паралелното или едновременно извършване на еднородна дейност не е така ясно, защото има доста нюанси и детайли.
За илюстриране ще дадем пример с две относително прости и ноторно известни данъчни схеми, които се използват от години от различни бизнеси.
Данъчна схема 1Компания осъществява дейността си паралелно от един и същи офис чрез няколко фирми:
- една регистрирана по ЗДДС, от която се фактурира на клиенти, регистрирани по ЗДДС и
- друга или няколко други нерегистрирани по ЗДДС, от които се фактурира на клиенти, нерегистрирани по ЗДДС.
Когато нерегистрираните фирми от групата наближат оборота от 50 хил. лв., то се създава ново дружество и новите клиенти се фактурират през него или част от старите се прехвърлят в новото дружество. Целта е да се поддържа само една регистирана по ЗДДС фирма, а другите да останат нерегистрирани.
Данъчна схема 2Компания осъществява дейността си паралелно от един и същи офис чрез няколко нерегистрирани по ЗДДС фирми, като всяка една от тях контролирано се поддържа с оборот под 50 хил. лв. При необходимост се регистрира нова фирма, така че нито една от фирмите от групата да не достигне оборот от 50 хил. лв. за предходните 12 месеца и да не се регистрира по ЗДДС.
Често тези фирми са със сходни имена, тъй като са известни под общ бранд след партньорите си.
Какво е мнението на НАП?На годишния
семинар на НАП “Данъци и осигуряване 2020” новите разпоредби бяха представени и коментирани от Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно осигурителна методология” и Росен Бъчваров, директор на дирекция „Комуникации и протокол”.
Още в самото представяна на промените от НАП дадоха да се разбере, че намират последователното извършване на еднородна дейност за “
доста брутален начин за избягване на регистрация по ЗДДС”.
На поставен въпрос за
паралелно извършване на еднородна дейност от един офис чрез две или повече фирми Росен Иванов отговаря следното: “Ако паралелно в същия обект продължат да работят двете лица, според мен,
ще се приложи нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС” пояснявайки “Тоест едното лице не напуска, а другото просто се настанява при него и прави абсолютно същото.” Този момент от дискусията можете да проследите от
тук (2:48:37).
Нормата е изцяло в посока предотвратяване на една доста агресивна практика за отклонение от облагане, коментира Росен Бъчваров. И тя ще бъде прилагана точно тогава, когато има достатъчно данни и достатъчно риск, че има едно симулирано в същината си правоприемство на практика. Защото лица, зад които има общи икономически интерес, макар те юридически да не са свързани, продължават да осъществяват на същото място същия вид дейност, при наличие на определели икономически или други връзки. Тоест нормата е предвидена, защото съдебната практика, придържайки се към закона намираше, че подобно нещо е допустимо, но според НАП подобна практика има очевидната цел да отклонява задължителната регистрация по ЗДДС и като резултат се ощетява фискът.
Така че тук въпросът не е на схоластика или на тълкуване на паралелно, последователно или наличието на какъв точно тип връзка, тук става дума за превенция на неплащането на ДДС чрез нерегистрирането по смисъла на закона. В този смисъл ще бъде прилагана и тази разпоредба според Росен Бъчваров.
Ако две лица просто работят в един и същи обект, това по принцип не е проблем, уточнява Росен Иванов. Но ако едно лице работи в един търговски обект, наближава съответния оборот и едно друго лице се настанява
заедно с него в този търговски обект и двете продължават да работят паралелно (
заедно и двете в търговския обект) и извършват една и съща дейност,
тогава тази разпоредба би се приложила. Така че това е някакъв микс между последователно и паралелно.
Чистото едновременно извършване на една и съща дейност на две лица от един търговски обект към момента не е обхванато от тази разпоредба, но ако едното лице си продължава и някакви други се настаняват и правят същото каквото прави първото лице, е напълно възможно да се приложи разпоредбата според Росен Иванов. Росен Бъчваров (
тук в 2:52:56) коментира следното: “Има хипотези, при които две лица обективно работят в един и същи търговски обект. Те може да са собственост на едни и същи физически лица, едното регистрирано, другото нерегистрирано по ЗДДС, такива въпроси ни бяха задавани и преди. И от там възникна въпросът каква е разликата когато един счетоводител има ЕТ нерегистриран по ЗДДС и ЕООД с регистрация по ЗДДС, и той в зависимост от житейската хипотеза решава от кое от двете да осъществи услуга. Тогава коментирайки този въпрос доведохме ситуацията до един абсурд, за да илюстрираме темата – какво би било, ако в едно заведение една трета от масите оперират от ЕООД “Хикс”, останалите две трети от още четири юридически лица, което ясно илюстрира как данъчната креативност, в края на краищата налага изменения в закона, за да бъде превантирано неплащането на ДДС.
Така, че отново казваме за трети пореден път тук не е въпрос на схоластика и на тълкуване последователна, паралелна или друга дейност, тук става дума за очевидни белези на отклонение от облагане, които нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС цели да прекрати.“
Нещо повече, Росен Иванов обърна внимание и на следното: “Този казус със счетоводното предприятие, което за целите на неговите клиенти, които са регистрирани за целите на ДДС имаме ЕООД, а за целите на клиентите , които не са регистрирани по ЗДДС си поддържаме един едноличен търговец, за този казус има решение в Директива 112 и тя се нарича “ДДС групи”. Само че това не е никак лесно нито за въвеждане, нито за администриране. До момента България се е въздържала от въвеждането на “ДДС групи” по тази причина. Но ако продължават така масово да се правят тези неща, може би НАП ще предложи в България да се въведат “ДДС групите” и да приключим с този казус. Защото тогава примерът, който дадох с лицето, което си дели издаването на фактури, според това както му е изгодно, той става едно лице и въпроса го приключваме. И няма да може да избира. Това, с което се сблъскваме ние е абсолютно брутално.”
Въпрос от залата, чиито отговор заслужава внимание: (
тук 5:42:22 ).
“Собственик съм на ЕООД счетоводни услуги, в същото време имаме и ООД. Двете фирми действат съвсем самостоятелно, ползваме само единствено общ офис. Иначе имат отделен персонал, отделни ДМА, но управителят в двете фирми е едно и също лице. Трябва ли да се събере оборота на двете счетоводни фирми да се регистрират към 14 януари по ЗДДС? ”
Отговор от Росен Иванов: “От това, което чух до тук –
не”, като в дискусията обърна внимание на следното: “Има проблеми, които биха възникнали при счетоводните кантори, когато например две фирми работят в един офис, ползват общи активи, софтуери и тн., но реално не си поделят честно и почтено разходите между двете дейности, а се трупат там, където е по-изгодно. Тоест клиентите ги разделяме, където ни е по-изгодно, но разходите по някакъв друг начин, пак така, че да ни е най-изгодно.” Изводът който следва е, че ще се обръща по-сериозно внимание на това дали разходите са разделени правилно между фирмите или дали съответно са префактурирани коректно.
Какви са санкциите?Негативните финансови последици при нерегистриране по ЗДДС във връзка с чл. 96, ал. 10 са:
- Санкция в размер от 500 до 5000 лв. за неподаване на заявление за регистрация в срок
- Втора санкция в размер равен на размера на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. при неначисляване на данък, поради неподаване на заявление за регистрация и нерегистриране в срок;
- Отделно се дължи самият невнесен ДДС върху целия оборот след момента на достигането на 50 хил. за групата;
- Лихви за забава на невнесения данък по предходната точка.
ИзводиОт всичко коментирано до тук става ясно, че от НАП допускат, че има случаи, при които при
паралелно или едновременно извършване на еднородна дейност в един офис от две или повече свързани фирми, е възможно
да не се прилага новата разпоредба на чл. 96, ал. 10. В същото време при доста сходни случаи, пак според НАП,
паралелното извършване на еднородна дейност в един офис от две или повече свързани фирми
попада по ударите на чл. 96, ал. 10 и води до задължителна регистрация, ако общият оборот на фирмите надхвърли 50 000 лв. за предходните 12 месеца. Тоест много ще зависи от случая и неговото документиране, макар често да става въпрос за едни и същи дейности и схеми.
Във всички случаи заявките на НАП са, че при
съмнение за отклонение от облагане чрез разделяне на дейността през две или повече фирми, данъчните ще прилагат ал. 10 на чл. 96 от ЗДДС. Или всеки път, когато органите решат, че има
неплащане на данък чрез избягване на регистрация по ДДС и има
очевидни белези на отклонение от облагане, то ще бъде прилагана новата разпоредба на чл. 96, ал. 10.
Тъй като разпоредбите са нови и неясни, предстои да чакаме съдът да потвърди или отхвърли дали гореописаните ноторно известни данъчни схеми 1 и 2 водят до задължителна регистрация по ЗДДС, ако общият оборот на групата свързани фирми, работещи от един офис, надхвърли 50 хил. лв. за последните 12 месеца. А тези неясноти в законодателството в никакъв случай не помагат на коректните данъкоплатци, които от една страна смятат да спазват данъчните норми, но от друга желаят да познават и ползват законните данъчни възможности при организирането на своя бизнес, изхождайки от това, че: "Всеки е в пълното си право да урежда своите финансови дела така, че да плаща колкото се може по-малко данъци; никой не е длъжен да планира печалбите и загубите си по най-удачния за Министерството на финансите начин; плащането на по-високи данъци не е въпрос на патриотичен дълг..." из Резолюция на Върховния съд на САЩ върху решението на Федералния съд в Хенд по делото Хенъеринг - Грегъри от 1934 г.