Представяме нашето
резюме на промените в ЗКПО, приети със Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане в
Държавен Вестник, Брой бр. 100 от 19.11.2013, в сила от 01.01.2014.
Признаване на приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания
С новата редакция на чл. 37 се дава възможност признаването на формираните по реда на чл. 34 от ЗКПО
временни разлики от непризнати разходи от обезценки и отписвания на вземания да се признават за данъчни цели
най-рано в годината, в която настъпи едно от шестте обстоятелства, посочени в чл. 37, ал. 1 от ЗКПО. Тоест обръщането тези временни разлики ще може да се отложи и за по-късен период. Преди промяната те се признаваха
точно в годината, в която настъпи едно от шестте обстоятелства.
С новата алинея 2 на чл. 37 изрично се регламентира, че когато преди настъпване на едно от шестте обстоятелства, вземането бъде уредено, то непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки се признават за данъчни цели в годината на изпълнението. В чл. 46, т. 1 и 5 са направени аналогични промени относно данъчно третиране на неотписани задължения.
Разходи, представляващи доходи на местни физически лица
В чл. 42 се разширява и прецизира на разпоредбата, регулираща разходите, представляващи доходи на местни физически лица, за случаите, при които те се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Със създаването на новата точка 3, на ал. 2 от чл. 42, начислените разходи за
обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт няма да бъдат третирани, като временни разлики, дори и ако не са не са изплатени към 31 декември на текущата година.
Разширява се обхватът на общините, в които може да се преотстъпва корпоративен данъкПромените са регламентирани в чл. 184 и чл. 189. Облекчението ще важи за производствената дейност, която се извършва в община, в която за предходната година преди текущата има безработица
със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период (до 31.12.2013 е 35 на сто).
Едновременно с това се поставят две нови изисквания:
- през целия данъчен период данъчно задълженото лице поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко 50 на сто от тях са заети пряко в извършваната производствена дейност;
- през целия данъчен период не по-малко от 30 на сто от персонала са лица с постоянен адрес, в общини с безработица със или над 25 на сто по-висока от средната.
Създадени са преходни разпоредби по отношение на ползването на държавните помощи (§14, § 15 и § 16 от ПЗР на ЗИД ЗКПО).
Относно някои доходи на свързани лица от Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП)С измененията в чл. 200а, доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, начислени в полза на свързани лица от ЕС и ЕИП
може да се облагат със ставка 5% и преди да е изтекъл двугодишният срок за притежаване на изискуемия минимум от капитал (25%), при условие че към момента на начисляване на дохода притежаването на изискуемия минимум от капитала (25%) не е прекъснато. В случаите, когато притежаването на изискуемия минимум от капитала е прекъснато преди изтичането на минималния двегодишен срок, за обложените доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения се прилага данъчната ставка в размер 10 на сто. Дължимият данък при източника се коригира така, все едно данъчната ставка на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е била 10 на сто. За разликата между внесения и дължимия данък при източника се дължи лихва за просрочие за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му.
Освобождаване от облагане с данък при източника на някои доходи
Съгласно, новата ал. 6 на чл. 195 с данък при източника не се облагат:
1.
доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2.
доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице – емитент на облигации или други дългови ценни книжа, когато са изпълнени едновременно следните условия:
а) емитентът е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
б) емитентът е издал облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне на постъпленията от тях назаем на местно юридическо лице;
в) облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Във връзка с това се създава ново определение в т. 70 от § 1 от допълнителните разпоредби: „Регулиран пазар“ е този по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти.“
Скрито разпределение на печалба
В чл. 267 е разширен обхвата на санкцията при скрито разпределение на печалба, като имуществената санкция от 20 на сто вече ще е върху
сумата, представляваща скрито разпределение на печалба (до сега беше върху
начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба). Новата ал. 2 от чл. 267 регламентира,
че тази санкция няма да се прилага, ако лицето, извършило скрито разпределение на печалба, посочи това обстоятелство в данъчната си декларация.
Настоящата разработка е част от резюметата на основните данъчни закони за 2014 г, публикувани в сайта КиК Инфо. В съответните темата във форума има възможност за публикуване на коментари така, че всеки да може да се включи под публикацията с въпрос, мнение или да си потвърди информацията.
Автор на статията: Катя Крънчева
управляващ съдружник в K&K Accounting
www.kik.bg Другите теми:
Резюме на промените в ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014г.Резюме на промените в ЗДДС, в сила от 01.01.2014г.Резюме на Специалния режим за касова отчетност на ДДС, в сила от 01.01.2014