Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант
Данъци
Приема ли се като доказателство за извършена ВОД писменото потвърждение за транспортиране на доставяните стоки до територията на друга държава членка, изпратено от получателя им по електронен път?
По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, доставките на стоки, предназначени за данъчно задължени лица, регистрирани по ДДС в друга държава - членка на ЕС, т. нар. “вътреобщностни доставки” (ВОД), са облагаеми с нулева данъчна ставка. Изключени от този ред са само тези, освободени от облагане по реда на чл. 38, ал. 2 от закона. За да приложи тази ставка обаче, доставчикът на стоките следва да разполага с документите, регламентирани в чл. 45 от ППЗДДС. Като такива там са посочени два вида документи:
- документи за доставката и
- документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоката от територията на страната до територията на друга държава членка.
В зависимост от конкретните обстоятелства, при които се извършва дадена ВОД, доставчикът є следва да разполага със:
- фактура, в която е посочен данъчният идентификационен номер на получателя на стоката, под който му е извършена доставката;
- в случаите на безвъзмездни доставки на стоки, изпращани от територията на страната до територия на друга държава членка за целите на икономическата дейност на доставчика (чл. 7, ал. 4 от закона) - протокол по чл. 117, ал. 2 от закона;
- при доставка на ново превозно средство от доставчик - физическо лице, което не е ЕТ и не е регистрирано по ЗДДС - документ по чл. 168, ал. 8 от закона, съдържащ реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 3 - 15.
Съгласно чл. 45, т. 2, б. “а” и “б” от ППЗДДС, документите, които доказват, че стоката е изпратена или транспортирана до територията на друга държава членка, са в зависимост от това кой от участниците в сделката осъществява превоза. Като такива там са посочени:
- когато стоката се превозва от получателя на доставката или от трето лице за негова сметка, като такива се приемат транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи, че доставката е получена на територията на друга държава членка;
- когато транспортът се извършва от доставчика или от трето лице за негова сметка, пристигането на стоката на територията на друга държава членка се доказва с транспортен документ, който удостоверява, че те са получени на тази територия.
Това означава, че писменото потвърждение на получателя или на упълномощеното от него лице се приемат като доказателство за пристигането на стоките на територията на друга държава членка само за доставки, при които превозът им е задължение на получателя им. Такива са доставките, осъществявани по договори, сключени по условията на термин от категория “Е” или “F”от международните правила за условия на доставка, или при свободно договорени условия, при които превозът се организира и заплаща от купувача. Най- популярни и често използвани термини от тези категории са EXW - “ От фабриката, завода...”, FCA - “Франко превозвача...” и FOB - “Франко борда...”.
Следователно писменото потвърждение на получателя или на упълномощено от него лице се приема като доказателство, че е извършена ВОД, само когато превозът на стоките е задължение на получателя им. За да изпълни тази си функция, то следва да бъде съставено съгласно изискванията на чл. 45, т. 2, б. “а” от ППЗДДС, които са в сила от 01.01.2010 г. В съответствие с тях в него трябва изрично да бъдат посочени видът и количеството на стоката, датата и мястото на нейното получаване, видът, марката и регистрационният номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. Писмен документ, съдържащ тази информация, има доказателствена стойност, независимо от това по какъв начин е изпратен - по факса, по електронен път или по друг начин, който е обичаен за търговската кореспонденция. Това се потвърждава както от указанията на НАП, дадени в разяснение № 25Т21 от 15.02.2007 г., така и от решение на ВАС № 6640 от 21.05.2009 г.
От прочита на чл. 45, т. 2, б. “б” от ППЗДДС обаче се налага изводът, че и най- изрядното писмено потвърждение не може да изпълни функцията на доказателство за извършена ВОД, когато транспортирането на стоките се извършва от доставчика или от трето лице за негова сметка. Такива са всички доставки, сключени по условията на термин от категория “C” или “D” от Инкотермс, или при свободно договорени условия, при които организирането и заплащането на превоза до територията на друга държава членка е задължение на доставчика. При търговията ни с контрагенти от държави - членки на ЕС, най-популярни и често договаряни доставки от този вид са тези, сключени по условията на термините CPT - “Превоз, платен до...)”, CIP - “Превоз и застраховка, платени до...” , CFR - “Стойност и навло”, CIF- “Стойност, застраховка и навло...” и DDU - “Доставено, мито неплатено...”. Съгласно въпросната разпоредба на чл. 45, т. 2, б.”б”, при такива доставки писменото потвърждение на получателя на стоката или упълномощено от него лице не може да послужи като доказателство, че извършената доставка е вътреобщностна. При тях тази функция може да изпълни единствено транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
Следователно буквалният прочит на действащите нормативни разпоредби налага извода, че независимо как е изпратено, писменото потвърждение на получателя на стоката невинаги може да послужи като доказателство, че дадена доставка е вътреобщностна. В действителност на практика писменото потвърждение от страна на получателя на стоките обикновено се приема като такова доказателство.
