Следващият работодател няма право да го лиши от отпуска за времето, в което работникът работи при него, по причини, че предишният му е позволил и му е платил цялата за годината.
КТ
.............
Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на ал. 2 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)
Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.В КТ става дума за годишен отпуск, а не за отпуск при един работодател . Следващият работодател не лишава работника, а не му предоставя нещо, което той вече е ползвал.