Обезщетение за оставане без работа в случай на временна неработоспособност
Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат
Трудово право
Моля за вашия отговор на следния казус, който възникна в предприятието ни при извършване на съкращение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а именно: На служител е връчено предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ на 4 април т.г. На следващия ден - 5 април, лицето излиза в болнични. След изтичане срока на предизвестието трудовото правоотношение на служителя е прекратено със заповед на работодателя от 4 май 2011 г. Служителят ползва болнични до 4 май с.г. Работодателят е изплатил всички обезщетения за временна неработоспособност до деня на уволнението му, т.е. до 4 май 2011 г. включително. Следва ли работодателят да изплати обезщетение на това лица за оставане без работа за срок от 1 месец на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. Ако отговорът е положителен, от коя дата трябва да се счита дължимо това обезщетение?
Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при уволнение на изброените в тази алинея основания, сред които е и чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 (поради съкращаване на щата), работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от един месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор на лицето може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок.
От информацията, съдържаща се във въпроса, става ясно, че трудовото правоотношение на служителя е прекратено на едно от изброените в ал. 1 на чл. 222 от Кодекса на труда основания, а именно чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 - съкращаване на щата. От изложеното във въпроса става също така ясно, че временната неработоспособност на уволнения служител е настъпила преди прекратяване на трудовото му правоотношение. При това положение, ако трудовото правоотношение на лицето е било за неопределено време, работодателят е бил длъжен да се съобрази с чл. 42, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща на лицето до пълното възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. В конкретния случай възстановяването на работоспособността съвпада с датата на връчване на заповедта за уволнение.
При отговора на този въпрос е необходимо да се има предвид и чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Тази разпоредба определя в кои случаи не се дължи обезщетение за временна неработоспособност. Съгласно чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяване на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. От тази разпоредба става ясно, че когато едно лице получава обезщетение за временна неработоспособност, то не би могло да получи едновременно с това и обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за оставане без работа.
С оглед разгледаните законови разпоредби отговорът на поставения въпрос е следният:
В случай че и след възстановяване на работоспособността му лицето продължава да е без работа за срок от един месец, то има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. За да му бъде изплатено това обезщетение след възстановяване на работоспособността, лицето ще трябва да представи на последния си работодател трудовата си книжка за констатация, че не е започнало работа по трудов договор в едномесечен срок след уволнението и спиране изплащането на болничния лист, т.е. след приключване на отпуска за временна неработоспособност.
На последно място, трябва да се има предвид, че трудовото правоотношение на служителя е прекратено по време на ползване на законово разрешен отпуск. Поради това работодотелят би трябвало за се е съобразил с разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда и преди да прекрати трудовия договор, да е взел разрешението на инспекцията по труда.