Работодаля няма право да взема императивно решение и да предостави на работника или служителя неплатен отпуск.
Чл. 173 ал. 7 от КТ гласи:
Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие:
1. по време на престой повече от 5 работни дни;
2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;
3. в случай, че до определената в графика по ал. 1 начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му.
В случай, че все пак вие се съгласите да ползвате 3 месеца неплатен отпуск, здравните осигуровки за първите 30 дни от него са за сметка на работодателя, а за следващия период вече са ваша грижа. Трябва също да се спомене за този период също, че той не се води трудов стаж.
Що се отнася до платеният отпуск, който не сте ползвали за периода на майчинството ви, то вие имате право да подадете молба за него и да го използвате. Тъй като споменавате, че имате намерение да напуснете настоящия си работодател, в момента на освобождаването ви той е длъжен да ви изплати обезщетение по чл. 224 от КТ, който гласи: При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.