Лихвите за просрочие на публични задължения са данъчно непризнат разход (чл. 26, т. 6) - постоянна данъчна разлика, с която се преобразува ФР в увеличение.
Главницата по ЗДДС може да се дължи на различни причини:
1. Ако е отказан ДДС и данъчната основа също е данъчно непризната, то съгласно чл. 26, т. 3, сумата на това ДДС ще е данъчно непризната и участва в преобразуването на ФР.
2. Ако е приложен чл. 177 от ЗДДС (случаи на злоупотреби), то ДДС няма да бъде данъчно признат на основание чл. 26, т. 10 от ЗКПО.
3. На основание чл. 26, т. 4:
3.1. Разходът за ДДС е данъчно непризнат, ако:
- стойността на липсата или брака за корекция на ползван данъчен кредит е данъчно непризната;
- в Ревизионния акт е начислен ДДС на фирмата в качеството й на доставчик за неотчетени продажби или по-малка ДО.
3.2. Разходът Е данъчно признат, ако:
- е начислен ДДС в РА по повод ползване на актив за освободени доставки по ЗДДС.
3.3. Може да се признае, а може да не се признае разход за данъчни цели в два случая:
- при дарения - ако дарението е признато по ЗКПО и ДДС е признато
- при дерегистрация - ако активите се ползват от фирмата след дерегистрацията, разходът за начисленото в РА ДДС, което не е било начислено при дерегистрацията, се признава за данъчни цели.
Корпоративният данък е разход, с който се намалява счетоводният резултат преди данъци и поради тази причина с него не може да се намалява финансовия резултат за данъчно облагане. Обикновено начисления КД за минал период се отчита като разход за данъци за сметка на неразпределената печалба и с него не се прави преобразуване. Това е в съответствие с препоръчителния подход на СС-8:
Скрит текст :
7.1.1. Фундаментална грешка, която е свързана с предходни периоди, се отчита през текущия период чрез увеличаване или намаляване на салдото на неразпределената печалба от минали години.
Осигурителните вноски за сметка на осгурителя са данъчно признати и с тях не се преобразува ФР.