Аз не съм съгласна с мнението на irenabrili.
Копирам част от отговор на НАП
Накратко, чл.113 трябва да се спазва от всички, независимо дали са регистрирани по ЗДДС или не. Т.е. издадените от нерегистрираните по ДДС лица фактури СА данъчни документи.
Съгласно чл. 113, ал. 9: "Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.
Има се впредвид, че нямат право да посочват данък в издадените данъчни документи, а не, че издадените фактури не са данъчни докмументи.
2. Данъчно третиране по ЗДДС
В чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е дадена дефиницията за данъчно задължено лице - всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от закона предвижда всяко данъчно задължено лице - доставчик или упълномощено /писмено/ от него лице, да издава фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на плащане преди доставката - предварително авансово плащане.
Следва да се има предвид, че съгласно ЗДДС изискванията към документите са приложими за всички лица, които извършват независима икономическа дейност. В този смисъл изискванията са както за регистрирани по този закон лица, така и за нерегистрирани лица.
По смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч./, първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Фактурата е счетоводен документ, който е носител на информация за осъществена продажба на стока или реализирана услуга. В чл. 7, ал. 1 на ЗСч. са посочени минималните реквизити, на които първичния счетоводен документ - фактурата, следва да е носител.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС не e задължително издаването на фактура за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. В случаите, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на някоя от страните по доставката, като всяка от тях е длъжна да съдейства за издаването на основание чл.113, ал. 6 от ЗДДС.
На основание чл. 114, ал. 1, т. 12, ако не се начислява данък, посочва се основанието за неначисляване на данък. При издаване на фактура от нерегистрирано по ЗДДС лице, или от лице, регистрирано по ЗДДС на основание вътреобщностни придобивания /чл. 99 и чл. 100, ал.2/, основанието за неначисляване на данък е "чл. 113, ал. 9" от закона. Това изискване е регламентирано и в чл. 79, ал. 2 , т. 2 от ППЗДДС.
Едно от задължителните изисквания към фактурите е посочено в чл. 114, ал. 1, т. 5 от ЗДДС - „идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице". По силата на чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС бланките на фактурите и известията към тях, съдържащи трайно вписани при отпечатването им реквизити, трябва да бъдат издавани от регистрирани по ЗДДС лица на основание, различно от регистрация по чл. 99, чл. 100, ал. 2 и чл.152 от закона.
От изложеното следва, че сдружението като нерегистрирано към настоящия момент по ЗДДС лице, при документирането на доставки следва да издава фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и същите не следва да съдържат, както трайно вписаните реквизити по чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС, така и данък върху добавената стойност в тях.