''Много се радвам, че съдът е отменил глобата, но защо няма да ми заплатят разноските за адвокат?''На всяко лице – физическо или юридическо може да се случи да извърши определено нарушение: да не подаде в срок данъчна декларация, да превиши позволената скорост, да не постави предпазен колан при шофиране, да наруши изисквания за извършване на определена дейност и др. Това са нарушения, които се определят като административни. Те не трябва да се смесват с престъпленията по Наказателния кодекс. Последните се отличават с висока степен на обществена опасност, а наказанията за тях се налагат само от съда.
Съгласно закона, самото административно нарушение представлява,:
''Административно нарушение това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.''В случай, че нарушението се установи от компетентните органи, които например могат да са: Национална агенция по приходите, Комисия за защита на потребителите, Инспекция по труда, КАТ – Сектор ''Пътна полиция'', общини и др., на нарушителя се съставя
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Законът определя ред изисквания за законосъобразност на акта, като част от тези изисквания са акта да бъде съставен в присъствието на нарушителя и на минимум един свидетел, които следва да подпишат акта. Актът се връчва на нарушителя, като той може още в същия момент, в самия акт, да напише своето обяснение за случилото се и/или да възрази. Законът му дава и възможност да направи, и допълнителни възражения или да даде допълнителни обяснения в тридневен срок от връчването на акта пред наказващия орган – началникът на актосъставителите. Нарушителят не е задължен да възразява по време на съставянето на акта или в споменатия тридневен срок, но е по-добре да го направи.
Важно е да се знае, че за да е законосъобразен, АУАН трябва да бъде съставен в законоустановения за това срок. Този срок е три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Т. е. законът предвижда давностен срок, който е задължителна предпоставка за съставянето на законосъобразен акт.
Няколко седмици след съставянето на акта нарушителят получава Наказателно постановление, в което вижда какво наказание му е наложено за нарушението, което е извършил и за което има съставен акт.
Какво представлява наказателното постановление?
С наказателните постановления се налагат административни наказания. Те са властнически изявления на държавни органи, с които въз основа на актове за установяване извършването на административни нарушения /АУАН/ се налагат санкции (наказания) на извършилите.
Наказанията, които могат да бъдат наложени са законоустановени и биват три вида: глоба за физическото или санкция за юридическото лице, временно лишаване от права да се упражнява определена професия или дейност, и обществено порицание. Докато първите две наказания са ясни в какво се състоят, последното – общественото порицание може да породи въпроси. То представлява - публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува.
Често наказаното лице не е доволно от наказанието, което му е наложено, като счита, че не е трябвало въобще да бъде наказвано, или наказанието да е по-леко. Ако това е така, то лицето може да обжалва наказателното постановление в съда в седемдневен срок от получаването му. Постановлението може да се обжалва в съда независимо дали е обжалване пред административния орган – началникът на актосъставителя. В случай, че постановлението не се обжалва или се обжалва след срока, Наказателното постановление влиза в сила, дори да е незаконосъобразно, или дори да е нямало нарушение. Компетентен да разгледа жалбата е Районния съд.
За обжалване на постановленията наказаните лица често наемат адвокат, на който заплащат хонорар, за изготвяне на жалби и явяване в съд. В случай, че съдът отмени Наказателното постановление и наложената глоба ''падне'', то обжалвалото лице пак е недоволно. Това е така защото въпреки, че наказанието му е отмененото то е платило на адвокат.
Пример:
Издадено е наказателно постановление от Комисия за защита на потребителите или от НАП, с което се налага глоба от 800 лева. Наказаният наема адвокат, на когото заплаща 300 лева за делото по обжалване. Съдът отменя глобата. Но лицето, което е обжалвало постановлението пак е на загуба, защото е платило 300 лева адвокатски разходи.
Тези триста лева представляват имуществени вреди за наказаното лице, които са причинени в следствие на незаконосъобразно наказателно постановление. Незаконосъобразно е, защото съдът го е отменил. Тези имуществени вреди подлежат на обезщетяване по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Съгласно този закон, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Така в случай, че Наказателно постановление бъде отменено от съд, разходите на лицата по обжалването, могат да бъдат претендирани от органите, които са им наложили наказания. Съгласно Тълкувателно решение от 19.05.2015 г., (
тук) Компетентен съд, пред който могат да се претендират такива вреди, е административния съд.
Известна специфика има при електронните фишове и при данъчните ревизионни актове. Последните се издават от органите по приходите (НАП). С Ревизионния акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски, възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон, възстановяват недължимо платени или събрани суми.
Издаването на Ревизионния акт е следствие на Заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Самият ревизионен акт по подобие на АУАН следва да отговаря на определена форма - да съдържа задължителни реквизити. С случай, че това не е спазено, актът би бил незаконосъобразен. При Ревизионния акт обаче, за разлика от споменатите АУАН, обжалването по административен ред пред административния орган е задължително. Това означава, че не могат да бъдат обжалвани направо пред съда, както е с обикновените актове, наказателни постановления и фишове. Компетентен орган пред, който се обжалва е Директорът на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при Централното управление на НАП. Могат да обжалват само лицата, за които актът създава задължения. Жалбата не спира изпълнението на акта. Това е още една разлика от АУАН, които така да се каже ''нямат самостоятелно'' значение, и не водят да последици, ако не бъде издадено Наказателно постановление или в случай, че Наказателното постановление ''падне'' в съда. При Ревизионните актове е различен и срокът за обжалване – 14 дни от връчването на акта. В случай на обжалване решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част.
Решенията на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при Централното управление на НАП, са обжалваеми пред Административния съд. Съдебният контрол е контрол за законосъобразността на издадения акт и е втора фаза от производството по обжалване. При съдебното обжалване на ревизионния акт съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт да го измени в обжалваната част, или да отхвърли жалбата.