Здравейте,
Проблемът е, че т.нар. ДЗЛ веднъж се определя в зависимост от регистрацията, а друг път - на основание чл. 3 от ЗДДС.
В случая с услугите за ДЗЛ се приема определението от чл. 3 и във връзка с това за определяне на мястото на изпълнение на услугата се прилага ал. 2 на чл. 21, което значи, че доставката е с обратно начисляване и трябва да се регистрирате по чл. 97а, ал. 2 преди да осъществите доставката.
Може да Ви е по-изгодно просто да се регистрирате по желание на основание чл. 100, ал. 1 и да ползвате данъчен кредит, въпреки, че при подобен род дейност покупките не са значими.
Копирам едно резюме по въпроса, което може да Ви е от полза:
Скрит текст :
Резюме на промените на ЗДДС относно услугите по отменените чл. 21 – 24 ЗДДС
УВОД
На пръв поглед, промените на ЗДДС, свързани с услугите са значими и дори неразбираеми. Това не е съвсем така.
Промените са свързани само със преструктуриране на разпоредбите на ЗДДС и на изреченията, които ги съставляват. Казано накратко, нещата са същите, но думите, с които са изказани нещата са други.
І. Общи положения;
1. Целта на промените е да се опрости сложната схема на определяне на място на изпълнение на ТДУ - трансграничните доставки на услуги(crossborder services), като облагането се регламентира преимуществено при получателя на услугата, докато облагането при доставчика или на фактическото местоизпълнение се сведе до минимум.
2. Почти всички хипотези на доставки между фирми, които бяха изрично описани в отделните разпоредби на чл. 21 – 24 ЗДДС ще се регламентират само и единствено от чл. 21, ал. 2 ЗДДС в режим на самоначисляване на ДДС от получателя на услугата;
3. Когато получателят на услугата е данъчно незадължено лице(краен потребител), което е установено на територията на ЕС, доставката е с място на изпълнение при доставчика, т.е. доставчикът начислява ДДС(чл. 21, ал. 1). Тази схема ще бъде много рядка на практика;
4. С оглед на лицата, участващи в трансграничните доставки на услуги(ТДУ) се регламентира едно основно деление на две групи:
а. доставки на услуги между фирми- В2В(business to business);
Настоящата група отразява масовите схеми по – които се извършват ТДУ, защото масовите сделки са между фирми и много рядко получател е частно лице – краен потребител. Според точната терминология на нашия ЗДДС, това са доставки, при които доставчик е данъчно задължено лице(ДЗЛ), извършващо независима икономическа дейност, а получател е също ДЗЛ, извършващо независима икономическа дейност, НЕЗАВИСИМО дали са регистрирани за целите на ЗДДС или не са регистрирани;
б. доставки на услуги между фирми и потребители - В2С(business to customer);
Тази група отразява редки случаи, по – които се извършват ТДУ, защото масовите сделки са между фирми и много рядко получател е частно лице – краен потребител.
Според точната терминология на нашия ЗДДС, това са доставки, при които доставчик е данъчно задължено лице(ДЗЛ), извършващо независима икономическа дейност, НО получател е обикновено физическо лице, нестопанска организация, административен орган или друга държавна или недържавна институция, която няма стопански цели.
В чл. 4 от ЗДДС горепосочените нестопански организации са определени като “данъчно незадължени юридически лица”.
Уточнение:
В практиката на ЕС много често се среща ситуация, при която такива “данъчно незадължени юридически лица” се регистрират за целите на съответния ЗДДС, в резултат на което придобиват качеството ДЗЛ и следва да се третират като такива.
ІІ. Специални моменти на новата регламентация;
1. А. Въвежда се задължителна специална регистрация(Чл. 97а, ал. 2) и за български нерегистрирани фирми(ДЗЛ), които извършват доставки на услуги, които са необлагаеми, защото са с място на изпълнение извън територията на страната;
Тази регистрация по чл. 97а, ал. 2 ЗДДС е специална регистрация, подобна на регистрацията по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 ЗДДС за целите на ВОП на стоки.
1. Б. Въвежда се задължителна специална регистрация(Чл. 97а, ал. 1) и за български нерегистрирани фирми(ДЗЛ), които получават услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
Тази регистрация по чл. 97а, ал. 2 ЗДДС е специална регистрация, подобна на регистрацията по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 ЗДДС за целите на ВОП на стоки.
2. Отпада изискването, регламентирано в чл. 22 – 24 ЗДДС, при ТДУ, извършвани между фирми от ЕС, получателят да е регистриран по ДДС по националното си законодателство.
Следователно, услуги по ОБЩНОСТНИ транспорт, спедиция, други посредни-чества, транспортна обработка и оценка и работа върху стоки(ишлеме) не се облагат при доставчика, а се облагат при получателя дори ако получателят не е регистриран по ДДС;
3. В чл. 21, ал. 2 ЗДДС се въвежда основно общо правило, че почти всички хипотези на ТДУ между фирми - В2В се облагат при получателя на услугата;
Казано по – ясно, всички услуги, които се облагаха при получателя на основание на чл. 21, ал. 3, чл. 22, чл. 23 и чл. 24, продължават да се облагат при получателя но вече общо законово основание – чл. 21, ал. 2 ЗДДС;
Така например, облагането на общностен транспорт в лицето на регистриран по ДДС получател на транспортната услуга се определяше по специалната разпоредба на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Сега вече, облагането се извършва в лицето и на нерегистриран по ДДС получател, но по силата на общото правило на чл. 21, ал. 2 ЗДДС.
Облагането на общностна спедиция в лицето на регистриран по ДДС получател на транспортната услуга се определяше по специалната разпоредба чл. 22, ал. 2 и ал. 4 ЗДДС. Сега вече, облагането се извършва в лицето и на нерегистриран по ДДС получател, отново по силата на общото правило на чл. 21, ал. 2 ЗДДС.
Облагането на общностна обработка на стока(ишлеме) в лицето на регистриран по ДДС получател на транспортната услуга се определяше по специалната разпоредба чл. 24, ал. 3 ЗДДС. Сега вече, облагането се извършва в лицето и на нерегистриран по ДДС получател, отново по силата на общото правило на чл. 21, ал. 2 ЗДДС.
Облагането на т.нар. нематериални(интелектуални) услуги по чл. 21, ал. 3 ЗДДС се облагаше по силата именно на чл. 21, ал. 3 ЗДДС.
Сега вече, облагането се извършва в лицето и на нерегистриран по ДДС получател, отново по силата на общото правило на чл. 21, ал. 2 ЗДДС.
4. Чл. 21, ал. 3 ЗДДС, който се отнасяше за ДЗЛ, установени в ЕС и за всякакви други лица, установени извън ЕС независимо дали са ДЗЛ или не, вече се нарича чл. 21, ал. 5 ЗДДС и отнася само за ДНЗЛ, установено извън ЕС;
5. Чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС става общо основание за самоначисляване на ДДС от получателя;
Уточняваме, че облагането в лицето на получателя на доставка на услуга, например по чл. 21, ал. 3 ЗДДС не се определя по силата на този чл. 21, ал. 3 ЗДДС.
Чл. 21, ал. 3 ЗДДС определя само и единствено мястото на изпълнение – извън територията на страната, когато ДЗЛ е доставчик, или на територията на страната, когато ДЗЛ е получател.
Самото облагане в режим на самоначисляване се регламентираше от друга разпоредба – чл. 82, ал. 2, т. 2 ЗДДС. Услугите по чл. 22 – 24 ЗДДС се самооблагаха по чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС и т.н.
Сега вече, всички услуги от вида чл. 21 – 24 се самооблагат по силата на обща разпоредба на чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС.
6. Получателят на услугата не може произволно да избира под кой ДДС номер да получи услугата, ако има повече от един ДДС номера на територията на ЕС.
Този проблем касае само получателите на услугите, но не и доставчиците, защото те не са длъжни да знаят под кой ДДС номер действително е получена услугата.
По силата на новият чл. 21, ал. 2, изр. 2 и изр. 3 ЗДДС, получателите на услуги, облагаеми в тяхно лице, трябва да посочат точния си ДДС номер, ако услугата е предназначена за обект, установен в държава от ЕС, различна от държавата, в която е установен получателят.
7. Спорните до момента за целия ЕС услуги от вида “админстративно управление”, “аутсорсинг”, “административен съпорт” и др. подобни, вече безспорно ще се облагат в лицето на получателя по силата на чл. 21, ал. 2 ЗДДС;