Изчисляване на Трудов стаж при сумирано работно време

Трудовият стаж вие 2м 24 дни. Не зная защо намесвате тук СИРВ. А това забелязахте ли в члена от НТКТС, който сте поместили във въпроса си?
Като се позовавам на чл.9 ал.5 от НТКТС(5) Трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Определеният по този начин трудов стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни за периода на сумирането.

Тези сметки които сте направили ви касаят до толкова, доколкото да разберете за месеца имате ли извънреден или не. Ако не ви достигат часовете, т.е. лицето е работило по-малко, сте длъжни да му платите престой и да му признаете целия месец за стаж.

Вие бъркате. Сумарното работно време няма нищо общо с трудовият стаж. Лицето е назначено на работа с продължителност на раб.време 8ч. Раб.часове над нормата за месеца са извънреден труд и се издава за него УП-3 за допълнителен осиг. стаж, а под нормата часове сте длъжни да платите престой. лицето няма вина, че вие не сте му уплътнили раб.време.

ПИСМО ИЗХ. № 29-20 от 5.12.2005 г. НА МТСП ОТНОСНО СУМИРАНОТО ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ
чл. 127, чл. 142, чл. 262 КТ
Кодексът на труда предоставя редица възможности на работодателите за организация на работното време с оглед на технологичния процес в предприятието, една от които е установяване на сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време (норматив). Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ), като в тази хипотеза непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Трудовото възнаграждение за отработеното време в този случай се установява, като броят на отработените часове след превръщане на нощните часове в дневни, се умножи по часовия размер на трудовото възнаграждение по трудовия договор. Ако отработените от работника или служителя часове са повече от часовете на съответната норма за продължителност на работното време за периода на отчитане, разликата е извънреден труд, който се заплаща с увеличен размер съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 1 КТ, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение и в този смисъл да не допуска недоработване от страна на работника или служителя. Това, от своя страна, е свързано с по-прецизно изготвяне на графика при сумирано изчисляване на работното време от работодателя, така че да не се допуска работниците и служителите да завършват отчетния период с по-малко часове.

ПИСМО ИЗХ. № 12-914 ОТ 08.12.2006 Г. НА МТСП ОТНОСНО: СУМИРАНОТО ОТЧИТАНЕ (ИЗЧИСЛЯВАНЕ) НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ
Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време.
В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време (чл.142, ал. 4 КТ).
Когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения, съгласно която при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване на работното време, работодателят отчита (изчислява) работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Когато нормата работно време за същия период е превишена ще бъде налице извънреден труд. Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), са извънреден труд и се отчитат по реда на чл. 149 КТ в специална книга, както и всяко полугодие – пред инспекцията по труда.
Получените часове извънреден труд се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ в края на отчетния период именно поради възможността балансът на работното време и свободното време да се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Поради това е възможно, през отделен месец продължителността на отработеното време да е по-голяма от нормалната, а през друг месец да е по-малка, но в края на периода да не се превишава нормата работно време. Когато нормата работно време не е превишена, то не е налице извънреден труд, поради което чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ не се прилага.

Таня,значи при изчисляване на трудов стаж при СИРВ се използва първи метод от К и К с 30 календарни дни?
А по принцип при подготовка на графиците реалните работни дни за дадените месеци ли се гледат-примерно ако 1 месец са 19 раб дни,за 2мес 20 раб дни и за трети 21, общо за тримесечието колко дни ще целим?

Да, прави грешка.
Периодът на изравняване какъв е?
Ако е месечен, то дори по д1, не можете да видите, че е имало СИРв.
Уп-3 се издава както при подневно.
Уп-2 се издава, както при подневно.

Коя е програмата, която не може да извади коректни уп-та?

Периодът на изравняване е 2 или 3 месеца - затова съм дала примерни 340 часа.
Графиците не са както сте ги описали - има 5 дни по 7 часа + събота или неделя за 5 часа (пак според графика събота или неделя почива. В този смисъл има почивка и не мисля, че има незаконно нещо.
Програмата е Плюс минус.

Щом са Ви наред нещата, какъв е проблема да издадете документите.
За какво е нужно УП-3, след като е напълно РВ?
Опишете си периода- трудов и осигурителен са равен.
За УП-2 можете спокойно да си изкарате осигурителен доход по години и толкова.