Финансови аспекти на отчитането на авансовите вноски по ЗКПО

15.03.2016, 15:11 6608 12
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) този раздел.

Най-често срещаното в практиката счетоводно отразяване на авансовите вноски е като разчет, свързан с годишен/авансов корпоративен данък. При това отразяване се:

     Дебитира сметка „Разчети за годишен/авансов корпоративен данък“ срещу
          Кредит на сметка „Разплащателна сметка в лева“.


От методологическа и финансова гледна точка, това ли е правилното отразяване на направените от предприятието авансови вноски? Отговорът на този въпрос не е толкова прост, колкото изглежда на пръв поглед. Аргументите:
 
На първо място. Чрез използване на посочената по-горе кореспонденция в актива на баланса възниква вземане. Това вземане обикновено се отразява на позиция „Други вземания“ и в рамките на отчетния период (до 31.12) увеличава своята стойност – с всяка следваща направена авансова вноска. Наличието на актив – вземане, свързано с авансови вноски за корпоративен данък поражда редица въпроси, отнасящи се до логиката на неговото признаване:
 
1. Отговаря ли посоченото вземане на изискванията за актив?
2. Как предприятието контролира вземането „Разчети за авансов корпоративен данък“?
3. Как и какви бъдещи икономически изгоди се очаква да постъпят в предприятието?
 
Безпристрастните отговори на поставените въпроси, както и съобразяване с нормативната уредба водят до извода, че е много по-логично авансовите вноски по ЗКПО да се отчитат като намаление на финансовия резултат за текущата година, отколкото като разчет. Допълнителни аргументи в тази насока, по аналогия, могат да се намерят в Общите разпоредби към НСС, където изрично е посочено: „Когато е вероятно вземането да не бъде събрано (платено от клиента), се признава като разход, който представлява намаление на икономическите изгоди.“.

На второ място. Посочването на авансовите вноски по ЗКПО като актив на позиция „Други вземания“ води до грешно изчисляване на показателите за ликвидност в текущ порядък, което (с оглед анализа и интерпретацията на резултатите) изисква да се предприемат съответните корекции. Например: Ако търговско дружество „Бело Камарашев“ ЕООД към 31.10.2015 година докладва във финансовите си отчети текущи активи в размер на 50,000.00 лв. и текущи задължения в размер на 50,000.00 лв., то коефициента на обща ликвидност ще бъде 1.0 (Обща ликвидност = ТА / ТЗ = 50,000.00 / 50,000.00 = 1.0). В случай, че в текущите активи са формирани от 20,000.00 лв. вземания по продажби и 30,000.00 лв. авансови вноски по ЗКПО, то коефициента на реалната обща ликвидност ще бъде 0.4 (Обща ликвидност = (ТА-авансови вноски) / ТЗ = (50,000.00 - 30,000.00) / 50,000.00 = 0.4). Това е така поради факта, че внесените авансови плащания по ЗКПО не могат да отговорят на изискването за актив и към 31.10.2015 година, т.е. дружеството не може да разчита на тях за да покрие текущите си задължения.
 
Предвид на представените (както и на други сходни по логика) аргументи, осчетоводяването на авансовите вноски по ЗКПО като намаление на текущата печалба би представило значително по-вярно икономическото и финансовото състояние на предприятието, т.е.:
 
    Дебит сметка „Печалби за загуби от текущата година“
          Кредит на сметка „Разплащателна сметка в лева“.


–––
Авторът ще приеме с благодарност всички мнения по представената проблематика.
#1 | 15.03.2016, 15:46
Публикации: 10359 / 1786
Бихте ли споделили виждането си за начисляването на дължимия корпоративен данък ? Ако приемате за правилна контировката ДТ 123/КТ 452 с размера на данъка как бихте коментирали тогава наличието на пълен размер на данъка по КТ452 при наличието на внесени авансови вноски, но отразени съгласно мнението Ви по-горе по ДТ 123 ? Или бихте препоръчали да се начисли само корпоративния данък за довнасяне, за да има коректност по отношение на кредитното салдо по 452 ? А ако няма дължим данък поради загуба къде биха били видни надвнесените в този случай авансови вноски ?
#2 | 15.03.2016, 20:20
Публикации: 7 / 1
Интересно мнение. Прав сте за изкривения разчет в 452, но аз мисля, че нямаме основание да начисляваме задължението за авансови вноски в 123 сметка текущо. Годишният корпоративен данък се дължи на база облагаема печалба, а такава нямаме формирана пред текущата година! Не ми хареса аналогията в мнението ви: "Допълнителни аргументи в тази насока, по аналогия, могат да се намерят в Общите разпоредби към НСС, където изрично е посочено: „Когато е вероятно вземането да не бъде събрано (платено от клиента), се признава като разход, който представлява намаление на икономическите изгоди.“. Вземане от клиент не може да е равнозначно на публично задължение за корпоративен данък. Икономическата им същност е коренно различна. Това, че данъчното законодателство ни задължава да правим авансови вноски, не означава да изкривим счетоводната картина. Представете си как ще изглежда тази ситуация в компания - правоприемник или след бизнескомбинации от друг вид.
Сега:
Дебит сметка 4521 Разчети за годишен корпоративен данък
          Кредит сметка 4522 Разчети за авансов корпоративен данък
и съответно:
Дебит сметка 4522 Разчети за авансов корпоративен данък
          Кредит сметка 503 Разплащателна сметка в лева
Основен недостатък
Дебитното салдо по сметка 4521 Разчети за годишен корпоративен данък създава актив, който според мен е подвъпросен.

След:
Дебит сметка 123 Печалби и загуби от текущата година
          Кредит сметка 4522 Разчети за авансов корпоративен данък
и съответно:
Дебит сметка 4522 Разчети за авансов корпоративен данък
          Кредит сметка 503 Разплащателна сметка в лева
Интересно мнение. Прав сте за изкривения разчет в 452, но аз мисля, че нямаме основание да начисляваме задължението за авансови вноски в 123 сметка текущо. Годишният корпоративен данък се дължи на база облагаема печалба, а такава нямаме формирана пред текущата година! Не ми хареса аналогията в мнението ви: "Допълнителни аргументи в тази насока, по аналогия, могат да се намерят в Общите разпоредби към НСС, където изрично е посочено: „Когато е вероятно вземането да не бъде събрано (платено от клиента), се признава като разход, който представлява намаление на икономическите изгоди.“. Вземане от клиент не може да е равнозначно на публично задължение за корпоративен данък. Икономическата им същност е коренно различна. Това, че данъчното законодателство ни задължава да правим авансови вноски, не означава да изкривим счетоводната картина. Представете си как ще изглежда тази ситуация в компания - правоприемник или след бизнескомбинации от друг вид.
1. Аналогията с вземанията от клиент е само и единствено до думите „да не бъде...“, т.е. можем ли да приемем, че това вземане отговаря на изискването за актив?
2. Може и да нямаме формирана облагаема печалба, т.е. печалба за данъчни цели, но това в никакъв случай не означава: а) че имаме актив-вземане и б) че стойността на капитала е вярно оценена.
#5 | 15.03.2016, 21:10
Публикации: 7 / 1
Точно така, това не е актив, но може да изкриви стойността на капитала. Затова ви писах за подхода в големите EU компании.
 
Не мисля, че текущото отразяване на авансовите вноски в намаление на неразпределената печалба е нещо значително по-различно от отразяването им в печалбата за текущата година.  И в двата случая става дума за коректно представяне на собствения капитал на предприятието. Важният въпрос е: Защо тези компании имат този подход? Според мен отговорът е един: Авансовите вноски не могат да се докладват като актив.
#7 | 15.03.2016, 22:31
Публикации: 434 / 50
#8 | 16.03.2016, 08:08
Публикации: 6370 / 1057
 
Безпристрастните отговори на поставените въпроси, както и съобразяване с нормативната уредба водят до извода, че е много по-логично авансовите вноски по ЗКПО да се отчитат като намаление на финансовия резултат за текущата година, отколкото като разчет. Допълнителни аргументи в тази насока, по аналогия, могат да се намерят в Общите разпоредби към НСС, където изрично е посочено: „Когато е вероятно вземането да не бъде събрано (платено от клиента), се признава като разход, който представлява намаление на икономическите изгоди.“.
........................ ...........
Авторът ще приеме с благодарност всички мнения по представената проблематика.

Моето мнение е в подкрепа на горния цитат.
Отчитаме авансовите вноски като разход за данъци към момента на плащането.
След попълване на данъчната декларация за преобразуване на счетоводния финансов резултат, където отразяваме и внесените авансови вноски, получаваме разликата по дължимия данък (ако изобщо има такъв) и го осчетоводяваме обичайно:
452 / 123
#9 | 16.03.2016, 10:19
Публикации: 68 / 58
Моето мнение е, че 14 години след отмяната на задължителния национален сметкоплан и задължителните кореспонденции между сметките е крайно време да се излезе извън матрицата на сметки, шифри и статии. Важното е представянето във финансовия отчет.  В определени случаи авансовите вноски следва да се представят в намаление на текущия финансов резултата, в други  - като вземане. Това зависи от конкретния случай и при спазване на изискванията на приложимата счетоводна база.
Моето мнение е, че 14 години след отмяната на задължителния национален сметкоплан и задължителните кореспонденции между сметките е крайно време да се излезе извън матрицата на сметки, шифри и статии. Важното е представянето във финансовия отчет.  В определени случаи авансовите вноски следва да се представят в намаление на текущия финансов резултата, в други  - като вземане. Това зависи от конкретния случай и при спазване на изискванията на приложимата счетоводна база.
Подкрепям! Сметките, които посочих като шифри бяха само с оглед на въпроса, който ми беше зададен. Продължавам да търся аргументи в полза на текущото признаване на авансовите вноски като актив, но не мога да намеря.  :wink1:
#11 | 16.03.2016, 11:23
Публикации: 68 / 58
" Продължавам да търся аргументи в полза на текущото признаване на авансовите вноски като актив, но не мога да намеря. "

Когато към дата на междинния финансов отчет с достатъчна степен на сигурност преценяваме, че имаме надвнесени авансови вноски, за които ще искаме възстановяване по реда на ДОПК с подаването на ГДД, съвсем резонно е да ги представим като вземане. Текущите записвания не са толкова драматични, всеки сам да си решава, важно е представянето във финансовия отчет, а то трябва да е базирано на принципите и качествените характеристики, заложени в ЗСч. и приложимата счетоводна база.
" Продължавам да търся аргументи в полза на текущото признаване на авансовите вноски като актив, но не мога да намеря. "

Когато към дата на междинния финансов отчет с достатъчна степен на сигурност преценяваме, че имаме надвнесени авансови вноски, за които ще искаме възстановяване по реда на ДОПК с подаването на ГДД, съвсем резонно е да ги представим като вземане. Текущите записвания не са толкова драматични, всеки сам да си решава, важно е представянето във финансовия отчет, а то трябва да е базирано на принципите и качествените характеристики, заложени в ЗСч. и приложимата счетоводна база.
Принципно съм съгласен, това е точно така, но това е съвсем единични случаи, при които можем, например към 31.03 или 30.06 да твърдим, че разполагаме с тази сигурност.
В момента тук са: 0 Потребители и 1 Гост
Пълен достъп в КиК Инфо
за 9.89 лв. без ДДС на месец при год. абонамент
По-бързо
По-удобно
По-сигурно*
Абонамент
Последни теми
Последно в Новини
Намери ни във Facebook
Харесай нашата страница
Facebook.com/KiKinfo
и се присъедини към
ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ
най-голямата счетоводна група