Най-често срещаното в практиката счетоводно отразяване на авансовите вноски е като разчет, свързан с годишен/авансов корпоративен данък. При това отразяване се:
Дебитира сметка „Разчети за годишен/авансов корпоративен данък“ срещу
Кредит на сметка „Разплащателна сметка в лева“.
От методологическа и финансова гледна точка, това ли е правилното отразяване на направените от предприятието авансови вноски? Отговорът на този въпрос не е толкова прост, колкото изглежда на пръв поглед. Аргументите:
На първо място. Чрез използване на посочената по-горе кореспонденция в актива на баланса възниква вземане. Това вземане обикновено се отразява на позиция „Други вземания“ и в рамките на отчетния период (до 31.12) увеличава своята стойност – с всяка следваща направена авансова вноска. Наличието на актив – вземане, свързано с авансови вноски за корпоративен данък поражда редица въпроси, отнасящи се до логиката на неговото признаване:
1. Отговаря ли посоченото вземане на изискванията за актив?
2. Как предприятието контролира вземането „Разчети за авансов корпоративен данък“?
3. Как и какви бъдещи икономически изгоди се очаква да постъпят в предприятието?
Безпристрастните отговори на поставените въпроси, както и съобразяване с нормативната уредба водят до извода, че е много по-логично авансовите вноски по ЗКПО да се отчитат като намаление на финансовия резултат за текущата година, отколкото като разчет. Допълнителни аргументи в тази насока, по аналогия, могат да се намерят в Общите разпоредби към НСС, където изрично е посочено: „Когато е вероятно вземането да не бъде събрано (платено от клиента), се признава като разход, който представлява намаление на икономическите изгоди.“.
На второ място. Посочването на авансовите вноски по ЗКПО като актив на позиция „Други вземания“ води до грешно изчисляване на показателите за ликвидност в текущ порядък, което (с оглед анализа и интерпретацията на резултатите) изисква да се предприемат съответните корекции. Например: Ако търговско дружество „Бело Камарашев“ ЕООД към 31.10.2015 година докладва във финансовите си отчети текущи активи в размер на 50,000.00 лв. и текущи задължения в размер на 50,000.00 лв., то коефициента на обща ликвидност ще бъде 1.0 (Обща ликвидност = ТА / ТЗ = 50,000.00 / 50,000.00 = 1.0). В случай, че в текущите активи са формирани от 20,000.00 лв. вземания по продажби и 30,000.00 лв. авансови вноски по ЗКПО, то коефициента на реалната обща ликвидност ще бъде 0.4 (Обща ликвидност = (ТА-авансови вноски) / ТЗ = (50,000.00 - 30,000.00) / 50,000.00 = 0.4). Това е така поради факта, че внесените авансови плащания по ЗКПО не могат да отговорят на изискването за актив и към 31.10.2015 година, т.е. дружеството не може да разчита на тях за да покрие текущите си задължения.
Предвид на представените (както и на други сходни по логика) аргументи, осчетоводяването на авансовите вноски по ЗКПО като намаление на текущата печалба би представило значително по-вярно икономическото и финансовото състояние на предприятието, т.е.:
Дебит сметка „Печалби за загуби от текущата година“
Кредит на сметка „Разплащателна сметка в лева“.
–––
Авторът ще приеме с благодарност всички мнения по представената проблематика.