След датата на сключване на договора за особен залог няма промяна по договора за заем от 2014. Страните не са се споразумявали за спиране на начисляване на лихва или намаляване в размера й. Заемът не се е променил също. Не е начислявана лихва, защото липсва яснота по въпроса дали се дължи.
Учредяването на особения залог не погасява вземането на кредитора и задължението на длъжника, а само дава възможност за евентуално удовлетворяване на кредитора чрез вещ, която принадлежи на длъжника. От това следва, че счетоводно не се е променило нищо по балансовите позиции, нито в прилагането на счетоводните политики, свързани с тяхното движение.
........... Тъй като заемополучателя дава продукцията си в момента на договора за залог, това не е ли погасяването на договора за заем от 2014г. ? Всички рискове свързани с продукцията не са ли вече за заемодателя? Заемодателя след датата на договора за залог прави разходи свързани с добиването, опазването на продукция и плаща такси към държавни институции.
Ето какво казва по въпроса д-р Иван Златков в своя статия от 2012 година:
"Кредиторът, в чиято полза е учреден особеният залог, е отразил своето вземане, което е обезпечено със залога. Ето защо той не следва да отразява придобитите права вследствие на учредяването на залога по балансови сметки. Защото би се получило двукратно отразяване на едно и също вземане по тези сметки. Има ли основание обаче той да отрази заложената вещ чрез задбалансови сметки. По наше мнение има. Защото по своята същност правата върху заложената вещ, придобити чрез учредяване на особения залог, представляват условен актив. В приложимите счетоводни стандарти (НСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи и МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи) условният актив се определя като възможен актив (ресурс), който е възникнал като последствие от минали събития и чието съществуване може да се потвърди от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат напълно контролирани от предприятието.
В интерес на заложния кредитор е да следи движението на заложеното имущество. За постигане на тази цел според нас не е достатъчно само оповестяване на учредения особен залог в приложението към периодичния финансов отчет. В случая ползата от създаването на информация за заложеното имущество е по-голяма от евентуалните разходи, които могат да се направят за нейното генериране и поддържане. Така че при евентуално отчитане на обезпеченото с особен залог вземане изискването за съпоставимост между полза и разходи ще бъде спазено. Затова нашата препоръка към предприятията, в чиято полза има учредени особени залози по реда на разглеждания по-горе закон, е, че могат да заведат придобитите права по този залог в задбалансови сметки. Така ще се поддържа необходимата статистическа отчетност до погасяването на учредения залог. И ще се избегне двукратното отразяване на едно и също вземане по балансови сметки. При учредяването на особен залог в счетоводството на заложния кредитор може да се открие сметка Дебитори по вземания, обезпечени с особен залог.
Каква оценка би могла да се даде на условното вземане? Според нас, тъй като това е задбалансова сметка, може да се направи по-свободно оценяване на условния актив, а именно:
- ако предмет на особения залог е стоково-материален запас или друго движимо имущество (нетекущ актив), може да се приложи справедливата стойност или пазарната цена на заложения актив;
...................
Пример: Търговско дружество “Хризантема” ООД е заложило в търговско дружество “Доверие” АД товарен автомобил срещу 30 000 лева задължение. След изтичане на срока кредитът не е погасен и банката получава заложения автомобил.
Отчетната стойност на автомобила е 50 000 лева, начислените амортизации - 10 000 лева, а балансовата стойност - 40 000 лева.
За отразяване на приетия в залог автомобил срещу предоставения заем ще се състави следната статия:
Дт с/ка Дебитори по условни вземания 40 000
Кт с/ка Разни пасивни задбалансови сметки 40 000
Статията се съставя с балансовата стойност на приетия в залог автомобил.
След като “Доверие” АД получи предоставения кредит, ще се състави статията:
Дт с/ка Разни пасивни задбалансови сметки 40 000
Кт с/ка Дебитори по условни вземания 40 000
Ако предоставеният кредит не се върне обратно и залогополучателят прибере заложения автомобил, в счетоводството на “Доверие” АД ще се състави статията:
Дт с/ка Транспортни средства 40 000
Кт с/ка Предоставени заеми 30 000
Кт с/ка Други приходи 10 000
Пояснение: “Доверие” АД отчете текущи приходи от 10 000 лева, защото срещу отписан предоставен срещу залог заем от 30 000 лева получи автомобил с балансова стойност 40 000 лева. Поради трудности в определянето на друга цена залогодателят е приел балансовата стойност на автомобила за негова справедлива стойност.