И аз да се включа с мнение, че сега ми е дошло на главата.
Моята логика е като на A_V_A по-горе. Ако има решение на ръководството, че всеки, който иска, може да се възползва от тези карти за спорт, то това, че някои служители, пък били те и над половината, не са се възползвали, няма значение. Картите "са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол" и това изискване на т.34 от параграф 1 на ДР на ЗКПО е спазен.
Какво правим обаче с изречение второ "Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки." Въпреки, че работодателят не поема 100% от стойността на картите, аз мисля, че по отношение на социални разход, можем да гледаме само сумата, платена от работодателя. Решава се, че предприятието дава по 50 лв/месечно за спорт на всички, обаче някои от тях, или всички, искат да получат повече спортни услуги от базовия пакет и доплащат от себе си. С тези пари в повече, работодателя няма никакво отношение. При плащането на пълния размер на картите, сумата, дължима за доплащане от работника, може да мине транзитно като платени суми от поръчител (разход за чужда сметка), счетоводно може да се използва "Други разчети с персонала". Подобно нещо ми се е случвало преди години, когато не всички имаха кредитни карти и някой служител иска да си купи самолетни билети за лични нужди, като използва кредитната карта на фирмата, а после възстанови на каса платената сума - няма сделка, само транзитно преминаващи пари.
Може и да бъркам де, но чакам да ме оборите.