Ами... часовата ставка е един удобен вариант в подобния случай, при това без да е необходимо да се въвежда СИРВ, тъй като двете неща не са непременно взаимосвързани. Въпрос в известна степен смущаващ в случая е може ли по трудов договор да бъде договорена часова ставка на заплащане? В нормалния свят, където престирането на труд е изключително гъвкаво, това е нещо съвсем естествено и нормално. У нас, ако се осланяме на министерстките постановления, установяващи МРЗ, е възможно, тъй като те визират "минималната часова работна заплата", обаче с уточнението "при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица", което създава условия за някаква неопределеност и неуреденост и различни тълкувания.
Ако месечната договорена сума за заплатата за тези дни така или иначе е по-висока пропорционално от МРЗ нямате проблеми, аако е обвързана с нея, вариант е(макар е не най-изяще) да разчетете фиксирана сума, която да сте сметнали така, че при всяко положение да надхвърля МРЗ, без значение колко са понделниците и вторниците(примерно във вашия случай) в часово изражение, спрямо месечния норматив часове на определена база...