От 1 август плащанията в брой до 5000 лв., 2018 г. – до 3000, 2019 – до 1000 лв.

Това е записано в проект за изменение и допълнение на ДОПК, чрез който се предлагат и изменения в Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Предлага се нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащания в брой в страната да бъде поетапно намален от 10 000 лв. до 1000 лв. за срок от две години, като мярка за ограничаване на сивата икономика.

В момента разрешените плащания в брой са до 10 000 лв. Предложените етапи за намаляване на този праг са следните:

• 5000 лв. от 1 август 2017 г. до 31 декември 2017 г.
• 3000 лв. – от 1 януари 2018 г.
• 1000 лв. – от 1 януари 2019 г.

Министерството на финансите посочва, че предлаганото ограничаване на плащанията в брой е в съответствие и с наложилата се практика в другите държави – членки на ЕС. Според МФ мярката ще доведе до ограничаване на възможността да не се отразяват в счетоводството на предприятията парични потоци, свързани, от една страна, с реализирани приходи от продажби на продукция, стоки и услуги, а от друга страна - с изплащане на заплати и възнаграждения, за които не са начислени, удържани и внесени данъци и задължителни осигурителни вноски.

Пълен текст на предложените изменения и допълнения в Закона за ограничаване на плащанията в брой:

§ 60. В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. 16 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г. и бр. 95 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 3 се изменя така:
„Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

1. на стойност, равна на или надвишаваща:
а) 10 000 лв. до 31 юли 2017 г.;
б) 5000 лв. от 1 август 2017 г. до 31 декември 2017 г.;
в) 3000 лв. – от 1 януари 2018 г.;
г) 1000 лв. – от 1 януари 2019 г.;

2. на стойност под съответните суми по т. 1, когато плащането представлява парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава сумите по т. 1.

(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава съответните суми по ал. 1, т. 1. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.“

2. В чл. 4:
а) създават се нови ал. 3 и 4:
„(3) Наредени чрез виртуално терминално устройство ПОС плащания по администрирани от Националната агенция за приходите публични вземания постъпват по отделно открита за целта сметка на агенцията в Българската народна банка.

(4) Обслужването на картовите плащания чрез виртуално терминално устройство ПОС по ал. 3 се извършва от оператора на платежна система с окончателност на сетълмента по ал. 2 въз основа на сключен договор между него и Националната агенция за приходите.“
б) досегашната  ал. 3 става ал. 5 и в нея след думите „по ал. 1” се добавя „и 4”;
в) досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „по ал. 3” се заменят с „по ал. 4 и 5“;
г) досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея думите „по ал. 1 и 3” се заменят с „по ал. 1, 3 и 5“;
д) досегашната ал. 6 става ал. 8 и в нея цифрата „5“ се заменя
със „7”.

3. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 3а:
„§ 3а. Договорът по чл. 4, ал. 4 между Националната агенция за приходите и лицензирания от Българската народна банка оператор на платежна система с окончателност на сетълмента се сключва, след като Българската народна банка уведоми Националната агенция за приходите, че са изпълнени изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи.”

Когато се гледат другите страни от ЕС, може ли да се обърне внимание и на банковата им система и условия, а не само на ограниченията за плащанията... защото не е като да няма разлика.

аз за тази точка се притеснявам най-много:

на стойност под съответните суми по т. 1, когато плащането представлява парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава сумите по т. 1.

знам, че има разяснение от много години, но пак не е съвсем ясно, а при новите супер малки суми, ще е изключително важно как ще се третират различни казуси

например - имаме редовен клиент, на който му се извършват услуги /представителство пред митница/, за които плаща в брой - има договор, в който са упоменати единични цени на услуги,  и при извършването им - се фактурира, плаща се в брой

няма ясно определена сума/престация по договора, защото клиентът не е длъжен да има еди-колко си вноса месечно, просто - ако има, ще плаща такава цена

сумарно обаче фактурите, платени в брой ще надхвърлят заложените прагове и ме е страх да не се приложи горната точка

и такива клиенти са стотици

също и с доставчици - всяка седмица транспортна фирма ми прави по два курса, за които иска плащане в брой /различни суми/, всяка фактура сама по себе си е под прага, и също мисля, че всяка заявка за транспорт си е отделен договор, но ако сумарно платя две фактури в един ден се надхвърля прага и  всякакви такива нелепи ситуации ще се очертаят...

Аз предлагам да ги ограничим до 100 лв. и по този начин да надскочим критериите на европейските регламенти от една страна, а от друга - тотално да затрием сивата икономика, която просто по един плавен и естествен начин ще умре. От смях.

Възнагражденията и сега са изключение от закона.
По пък си представям как отиваш да си купиш фурна и хладилник и всичко ти е на отделни фактури

Хи-хи - в крайна сметка да му мисля счетоводителите и тези, дето им плащат...

Да де, ако до сега осчетоводявах на дадена фирма 100 фактури на продажбите, така ще ги раздробят, че от 1 август, вероятно ще са 180-200, после 300, после 500 и така докато им стигне хартията..