Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат
Моля да ми отговорите на следните въпроси, имащи отношение към прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие:
1. Наша работничка е подала молба за напускане на работа, като в молбата е записала една дата, а лицето е освободено на друга дата - т. е. липсва съвпадение на волите на двете страни.
2. Каква юридическа стойност има тази молба, след като лицето е посочило в нея да бъде освободено на 30 януари 2017 г., а на 26 януари си е получило заплатата за м.януари - т.е. 6 дни преди да е приключил месецът? Законно ли е да се приключва месецът толкова рано и как ще се спази чл. 325, ал. 1, т. 1?
Отговор на първия поставен въпрос: Чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) изисква изрично писмено съгласие относно прекратяване на трудовия договор. Взаимното съгласие е налице, когато съвпаднат волеизявленията на двете страни за прекратяване на сключения по между им договор.
Датата на прекратяване ще бъде датата на получаване на приемането на предложението - т.е. датата на получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Няма пречка датата на прекратяване да се определи по взаимно съгласие на страните. В случая работничката е предложила прекратяването да стане от 30 януари 2017 г. В резолюцията на ръководителя на предприятието е определена дата за прекратяване на правоотношението 1 февруари 2017 г. Тази дата е посочена и в заповедта за прекратяване на правоотношението, която е получена от работничката на 9 февруари 2017 г. При това положение, понеже съгласие е постигнато относно прекратяването, а е спорна само датата на това прекратяване, по аналогия ще се приложат нормите на чл. 13, 14 от Закона за задълженията и договорите относно действието на правните сделки, каквато сделка представлява взаимното съгласие за прекратяване на трудовия договор. Трудовият договор ще се смята прекратен от датата на получаване на заповедта на работодателя за прекратяване от предложителя (работничката).
За прилагане на основанието на чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда задължително необходимо е съгласие относно прекратяване на трудовия договор и евентуално относно датата на прекратяване. В конкретния случай работничката трудно може да докаже някакъв интерес като основание за атакуване на заповедта на работодателя пред съда, тъй като в конкретния случай, става дума за един ден разлика между предложената и приета от работодателя дата. Хипотетично това би било възможно само ако интересът от прекратяване на трудовия договор отпадне.
Отговор на втория поставен въпрос: По втората част от въпроса, законно ли е да се изплати, съответно получи трудово възнаграждение за работа, която още не е била извършена, е необходимо да се има предвид следното: Кодексът на труда изрично установява, че работодателят дължи възнаграждение на работника или служителя за извършената от него работа (чл. 124 и чл. 128 от Кодекса на труда). Предварително заплащане е допустимо само като аванс (арг. от чл. 270, ал. 2 КТ). Полученият аванс се удържа от трудовото възнаграждение (чл. 272, ал. 1, т. 1 КТ). Следователно, работодателят, в конкретния казус, не е извършил нарушение, като е изплатил авансово част от дължимото възнаграждение. Авансовото плащане е без значение за прекратяване на трудовото правоотношение. То не е недължимо платено, тъй като работничката е работила до края на месеца, за който й е платено.