Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС при продажби на стоки, които се превозват, изпращат или транспортират до територията на друга държава, местоизпълнението на доставките им е там, където започва превозът им, т.е. в случая на територията на България.
Когато тя се изпраща до държава членка, редът за облагането й зависи и от данъчния статут по ДДС на получателя й.
Когато получателят е регистриран по ДДС, има ВОД по чл. 7.
Когато получателят не е регистриран по ДДС, има дистанционна продажба по чл. 14:
Скрит текст :
Чл. 14. (1) Дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
а) не са нови превозни средства, или
б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
В зависимост от прага на Гърция за дистанционни продажби, след който трябва да направите регистрация по ДДС там, или се регистрирате по ДДС и начислявате данъка по гръцките закони, или (ако не надвишавате този праг) доставките са с местоизпълнение на територията на България и издавате фактура / отчет продажби.